Интервю с Тедо "Себастиан" Димитров
"Бъдете щастливи и благодарни за това, което имате. Постигнете ли това, всичко около вас ще потръгне нагоре само."
"Бъдете щастливи и благодарни за това, което имате. Постигнете ли това, всичко около вас ще потръгне нагоре само."
От 24.04.2012, чете се за 10 мин.
В поредицата от BB-Team интервюта с популярни потребители от нашия форум ви представяме Теодор Димитров (Тедо), с когото поговорихме надълго и нашироко за спорта, хранителните навици и най-общо казано - отношението му към нещата от живота.
Здравейте, казвам се Теодор Димитров, на 20 години. Роден съм и живея в Благоевград.
Мисля, че за пръв път влязох в зала, когато бях 14 или 15 години. Основната причина беше отвратителната ми визия и ниското самочувствие, което имах. Все си мислех, че ако не си сменяш гаджето на 2 седмици, то си нищожество.
Началото беше тежко: 110 килограма, огромен процент подкожни мазнини, никакви мускули. Тренировките ми бяха плачевни - 3 пъти фитнес с безумни сплитове, 3 пъти бягане по 3-4 км на ден и 7 пъти седмично бейзбол. Ефектът беше почти нулев.
Много хора биха казали, че си губя времето. Студент съм, втора година. Когато нямам лекции, тренирам, занимавам се с театрални проекти, конференции, други творчески изяви и прочие.
Този семестър участвам в две пиеси, които са адаптирани от два наградени с "Оскар" филма – "Усещане за жена" и "12 разгневени мъже". И в двете изпълнявам главната роля. Те ми изяждат голяма част от свободното време, но като се направят някои доброволни "жертви", всичко се нагажда.
Целите са ми простички. По-силен, по-бърз, по-издръжлив и с по-добра визия (накратко: "по-красив"). Фитнес целите си не съм достигнал още, или поне на ниво, което аз искам.
Постиженията ми са на бейзболното игрище - от 16-годишен съм в мъжкия национален отбор, с множество награди и признания от европейски първенства, избиран съм за най-полезен играч за сезон 2010.
Пий си следтренировъчния шейк, пий рибено масло, яж естествени продукти и слушай тялото си. Това са постоянните ми принципи, иначе сменям режими. Преди бях по схемата на Поликин, сега се водя по Чист Прираст. Тренировъчните ми принципи са прости. Съсредоточавам се върху базовите упражнения, малко асистиращи и къси почивки. Разделям дните си на горна и долна част.
Бил съм фанатик на тема добавки и дори се стремях да науча какво прави всяка една определена съставка. Сега съм доста по-"непросветлен". Не са магически прахчета, а по-скоро леко побутване отзад. Спортните храни и добавки са хубаво нещо, когато се ползват по предписание и с хубав тренировъчен режим.
За съжаление много малко неща от всевъзможната гама на пазара наистина работи. Останалото е чист маркетинг и гръмки обещания – засега. След време, когато храната ни стане още по-бедна на витамини, минерали, мастни киселини, амини, тогава ще ТРЯБВА да ползваме все повече и повече подобни продукти.
Колкото лично до мен – пробвал съм всевъзможни буустери, креатинови матрици, анимал пакове и т.н. Пак без особен резултат. Сега залагам на прости неща – 30 грама БЦАА по време на тренировка, 40 грама изолат, 20 грама глутамин, 5 грама креатин, 60-80 грама малтодекстрин или мед, 400 мг магнезий, 100 мг цинк и 1 капсула хром след тренировка. Това ми е суплементацията.
Ставам към 8.00 или 9.00 ч. Отивам на лекция, тренирам, храня се, почивам 1-2 часа, заминавам на репетиция, прибирам се, храня се пак, заминавам на друга репетиция, прибирам се, уча и заспивам. Вариации рядко има и вече много често си мечтая да изпадна в една дълга бездна от бездействие.
Странно започнах. В моята махала се играеше масово бейзбол вместо футбол. Може би защото игрището беше съвсем близо, а спортът беше нестандартен и "холивудски". Отидох веднъж, запалих се, и така вече 10 години.
Физическите качества са доста, макар че за зрителите изглежда лесна игра и мързелива игра. Когато си на терена, трябва да следиш адски много неща. Как питчерът подава топката, как се движат защитните, рънърите, дали ще направи бънт. Все едно играеш шах.
Трябва много експлозивна сила, пъргавина, страхотна кординация и смелост. На професионално ниво хвърлената топка се движи с около 150 километра в час, която изминава 18-те метра от хълмчето до батера за 0.2 секунди.
Не е лесно да стоиш в батерската кутия, когато профучава твърда топка, която може да ти счупи костите. Любимото ми натоварване е движението между базите, защото едновременно трябва да тичаш бързо и да следиш какво се случва около теб.
От изброените всичко съм правил. Имал съм кросфит комплекси, от които едвам съм ставал от пода, както и лежерни билдърски тренировки. Какво ми допада най-много? Висок обем, среден интензитет с къси почивки от порядъка 30-45 секунди.
Родителите ми, някои хора от форума, определени учители, приятелите ми, треньорите ми.
Спортът се развива бавно, но славно. Въпреки аматьорския си характер, той е привлекателен за младите, защото предлага занимания, които ги няма в другите спортове. Разбира се, говорим за бухалката.
Пари почти не се отпускат, затова всичко е от частни спонсори или от собствените ни джобове. Но вървим напред. Имаме играчи (и аз включително), които биват избирани за международни лагери, ходим на европейски първенства и набираме млади кадри.
1. "Властелинът на пръстените" – никога не се отказвай, докато има надежда.
2. "Последният олимпиец" – бий се докрай!
3. "Завръщане от Ада" – ужасяващи неща са скрити от погледа на обикновения човек.
Виждам се някъде в Япония, Корея или Сингапур, финансово независим, работещ, за да подобри човечеството.
Лични успехи, силно трениране, забавления с приятели, хранене, моменти на усамотение. Трудно е да кажа какво точно ме прави щастлив.
Аз правя определено действие и виждам какво изпитвам, докато го правя. Ако се чувствам добре, продължавам. Ако ли не – спирам.
Хората около мен.
Аз съм "повърхностен". Външният вид на жената е много важен, все пак привличането започва оттам. Ако не се поддържа, просто няма как да ме привлече.
Относни типа женски тела – стегнати и силни крака, развита мускулатура. Нямам нищо против момичетата, които имат плочки или широки рамене. Стига да не приличат вече на мъже в лицето де...
Да видим как ще разбера въпроса... Май го виждам като "бичим стойки". Позата свършва, когато е време да се действа.
Действието не ти позволява да стоиш стегнал бицепс или да говориш празни приказки, когато нещата загрубеят. Било то да дигнеш 150 тяга или да изготвиш бизнес план – с поза няма да стане. Трябва действие.
Не бих, че положението рязко се е променило. Аз се кефя на кросфита и на идеята му, но самата структура на комплексите и натоварването са крайни. За да си добър кросфитър, говоря на ниво Игрите, трябва да имаш и един възстановителен екип зад теб.
Друг минус е сектантският характер. Ако не е кросфит, не е трениране. Преди го защитавах безумно, защото мислех, че това е Тренирането с главна буква.
Когато мина малко време и минах през други неща, се поосъзнах. Млад съм още.
Предишните ми треньори са специалисти в това, с което се занимават. Бейзбол и лека атлетика. Не са имали страхотни познания по кондиция.
Не са ме отклонявали от правия път, позволявали са ми аз сам да тръгна по него, да се опаря и да се върна назад. Така съм и научил много неща на принципа проба-грешка.
Има кой да те надъхва, да ти следи почивките, да не ти дава да скатаваш. Най-важното – следи дали си правиш упражненията като хората и дали се появил някакъв недъг при движенията ти.
Зависи какво се има предвид под "асистиращи. При Абаджиев изтласкването и изхвърлянето са били основните упражнения. Всичко друго не е ли асистиращо? Май това е реторичен въпрос.
Асистиращите упражнения са хубаво нещо, но само с тях трудно се постига някакво ниво. Трябва си клек, тяга, лежанка, набирания, кофички, военни преси. Всичко, от което може да ти причернее.
"Уникално и революцинно" звучи сякаш искам да продавам прахосмукачка "Рейнбоу". Просто споделям, защото виждам, че работи при мен. Като мине време, възгледите се променят, но страстта остава. Сега съм на Чист Прираст, но не се опитвам да го налагам на никого. Всеки сам преценява какво да прави, останалото са мнения и препоръки.
Да.
Бил съм финансово нестабилен, когато бях в САЩ. Тогава често имаше моменти, когато дилемата беше дали да си купя храна или да си платя наема. Цялата несигурност идваше от това, че работите често се меняха и часовете бяха малко.
Ставам, закусвам, на работа (тренировка), обяд, 1-2 часа почивка, работа, вечеря, 1-2 часа почивка и сън. Не ми харесаха Щатите. Не бих останал там. Спира ме самата култура и начин на живот. Ориентирам се към Азия.
По-скоро 80%.
Това с "великия ум" малко към Поликин клони (смее се). То много неща можеш да прочетеш и да проучиш. Въпросът е какво ще избереш.
Правил съм 10х10 с двуразови тренировки и съм бил в топ форма в бейзбола. Правил съм отвратителен кросфит с двуразови тренировки и пак съм бил в топ форма в бейзбола. Друг е въпросът какво работи.
Дали бицепсът ми е по-голям или съм станал по-силен, по-бърз, но съм омазнил малко? Аз по програма тренирам от 6 месеца, откакто започнах с Ефо. Иначе е било "Каквото ми е кеф".
Аз житейски партньор нямам засега. Имам приятели, но с тях въобще не влизаме в конфликт, защото просто не говорим за тези неща. Радвам се, че лека-полека започват да тренират, но ако не се запалят, няма как да стане, колкото и да им говориш.
Нищо не се знае. Още утре може да те бутне кола и да си цял живот инвалид. Вярвам, че след 20-30 години ще съм здрав и без болки, защото не съм професионален атлет и не се пребивам. Тренирам, за да бъда над средното ниво и да изгледам добре. Другото вече го оставям за хората по телевизията.
Искам да помогна и от личен опит виждам, че благата дума върху жена влияние няма (само ако трябва да се съблече, тогава работи).
Трябва да ги понатиснем и да ги изкараме от тежкия филм, създаден от списания, Планета Пайнер и БГ-мама.
Рядко се чувствам тъжен, защото върша неща, които ме правят щастлив. По-емоционален съм, лесно се паля и не си мълча, когато нещо не е наред. Иначе природно съм доста отнесен, особено ако е нещо, което въобще не ме вълнува. Но пък да си напазарувам храна никога не забравям.
Завършвах я, но пък ми дойдоха други идеи и се оказа, че е само по средата. Все още се дописва. Не бих се отказал за нищо.
Раменете, там съм като първолак, и като визия, и като сила. Но нещата се подобряват.
Тенис, футбол, бейзбол, лека атлетика (там често имаше влизане в зала). Бих искал да опитам гимнастика и някаква динамична стрелба – пейнтбол може би.
Ако липсата на дискотеки и алкохол са жертви – да. Иначе не.
Тази възможност ми се върти в главата, но ще видим накъде ще ме отвее животът.
Опитвах се преди време, сега не. Всеки решава сам за себе си какво да прави.
Неутрален съм засега. Има доста хора, които се интересуват и искат да го водят, но следват безумни съвети и остарели теории. Не постигат резултати, отчайват се още повече и всичко приключва. Поне има някакви млади момчета по залите.
След 10-15 години положението ще е плачевно. Сигурно 60-70% от подрастващите деца са затлъстели, с никаква двигателна култура, родителите си хранят децата с кока-кола и банички и не им пука за нищо. Все повече и повече хора ще си отиват на по 20-25 години от инфаркт и инсулт.
Бъдете послушни последователи и се вслушвайте в съветите, които ви дават хора, които са се сблъскали със спорта. А не с "Мускули и Фитнес". След време ще имате възможността да водите вие.
Личен приятел ме покани във форума.
Бъдете щастливи и благодарни за това, което имате. Постигнете ли това, всичко около вас ще потръгне нагоре само. Обичайте се!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече