Метионин (L-метионин)

L-метионинът (или просто метионинът) е аминокиселина с химическа формула HO₂CCH(NH₂)CH₂CH₂SCH₃. Тя спада към групата на т.н. есенциални (незаменими) аминокиселини и е класифицирана като неутрална с неполярен остатък. Заедно с цистеина, метионинът е една от двете протеиногенни аминокиселини, в чиято химична структура на молекулата се съдържа сяра.

Производното на метионина - S-аденозил метионин, има функциите на донор на метилни групи в процесите на трансметилиране в организма. Той се явява междинен елемент при бионсинтеза на цистеин, карнитин, таурин, лецитин и фосфолипиди. Установена е тясна връзка на метионина с обмена на фолиевата киселина и витамините В6 и B12, които също са източници на метилни групи.

Метионинът пречи на мастната дегенерация и други увреждания на черния дроб, предпазвайки по този начин от затруднено кръвообращение в мозъка, сърцето и бъбреците. Поради това се счита, че метионинът има антисклеротично действие. Според последни изследвания приемът на високи нива от тази аминокиселина води и до понижен риск от рак на панкреаса. Добре е все пак да се знае, че при неправилно преобразуване на метионина, може да се предизвика сърдечно-съдови заболявания.

Синтезът на аминокиселините цистеин и таурин зависи от наличието на метионин в организма. Тази аминокиселина подпомага храносмилателната система. Прави дезинтоксикация на увреждащи агенти като олово и други тежки метали, намалява мускулната слабост и чупливостта на косата и действа благоприятно при хора с остеопороза или с алергии към химически вещества. Също така се използва при лечение на ревматизъм и токсемия при бременност.

Метионинът е мощен антиоксидант. Както отбелязахме, той е добър източник на сяра, която дезактивира свободните радикали и предпазва от кожни и остеолизни проблеми (процес на разрушаване на костната тъкан без последващото й заместване от друга тъкан). Необходим е за хора със синдром на Жилбер (аномалия на функцията на черния дроб) и се изисква при синтез на нуклеинови киселини, колаген и белтъчини.

Действа благоприятно при жени, които вземат орални контрацептиви, като засилва екскрецията на естрогени (стероидни женски полови хормони, свързани с овулацията и сексуалното поведение на женските индивиди). Понижава количеството на хистамина в организма - особено полезно при хора с шизофрения, при които нивото на хистамина е типично по-високо от нормалното.

Когато нивата на токсичните вещества в организма се повишават, нуждата от метионин нараства. В организма той може да се превърне в аминокиселината цистеин (прекурсор на глутатиона). Така метионинът предпазва глутатиона, спомагайки за предотвратяване на изчерпването му, когато организмът е претоварен с токсични вещества. Тъй като глутатионът е основен неутрализатор на токсините в черния дроб, метионинът предпазва черния дроб от увреждащото действие на токсичните вещества.

Метионинът е една от едва двете аминокиселини, съдържащи кодона AUG, известен още като "иницииращият кодон". Името на генетичния код произтича от това, че има функция да изпраща към рибозомите "съобщение" за стартиране на белтъчната транслация от мРНК (митохондриална рибонуклеинова киселина).

Впоследствие метионинът минава в n-край позиция за всички протеини в еукариотните и прокариотните клетки, въпреки че най-често се отстранява след пост-транслационна модификация.

Като незаменима аминокиселина, той не се синтезира в организма, а се набавя от хранителни белтъчни източници или добавки. Най-високи нива на метионин има в ядките, рибата, месото, млечните продукти, чесъна, боба и лещата. В повечето плодове и зеленчуци съдържанието на метионин е минимално. Тези, които все пак са с по-високи граници, са спанакът, грахът и варената царевица.

Тъй като организмът използва метионина за получаване на холин (храната за мозъка), добре е да се вземат холин или лецитин (понеже е богат на холин), за да не намалява запасът от метионин.

Бобовите култури, богати на протеини, като цяло са също с ниско съдържание на метионин. Производното му DL-метионин пък понякога се добавя като съставка на храни за домашни любимци.

Любопитен факт е, че ако се затопли в тенджера с вода метионин, цистеин и соев протеин, ще се създаде аромат на месо.

Прием на метионин

Препоръчителната дневна доза на прием на метионин е 12 мгр. на телесно тегло. Той обаче трябва да се избягва от бременни или кърмещи жени, освен ако не е предписан от лекар.

Макар и все още не толкова популярен като самостоятелен продукт на пазара у нас, L-метионинът има своето достойно място на пиедестала. Поради изключителните си свойства спокойно може да се превърне в синоним на спартанско здраве на всеки един от нас.