Интервю с Милена Михайлова (Limka)
"... oт крайностите полза няма"
"... oт крайностите полза няма"
От 09.06.2009, чете се за 9 мин.
След кратка пауза продължаваме с интервютата. Представяме ви друг популярен потребител сред аудиторията на BB-team - Limka.
Здравейте! Казвам се Милена, на прясно навършени 26 години съм; родена и живея в морската ни столица - Варна. Зодия Близнаци, при това съвсем типичен неин представител – всяко ново (за мен) нещо ме очарова, привлича и обсебва и... бързо след това ми омръзва. След което се впускам в търсене на следващата страст... Обожавам движението, динамиката, предизвикателствата, пътуванията до непознати места и... морето. Също така обожавам сладоледа и шоколада.
Мисля, че влязох във фитнес зала за първи път, когато бях на 13-14 години. Тогава не ми хареса особено. В същата зала имаше часове по аеробика и шейпинг и те ме привлякоха доста повече от прилежно подредените машини. Втората ми близка среща с железата беше преди 4г. (през 2005) по време на едно странстване във Финландия - течният шоколад там беше безумно евтин и след 3-4 месеца на евтина и вкусна диета беше крайно наложително да включа някакво движение в ежедневието си. Там имах кратък флирт предимно с машините в залата, но това, което грабна сърцето ми, беше бягането на открито – по пресечен терен, на заснежен трак в близката гора, на минусови температури. Жестоко!
При завръщането ми в България ме посрещна кльощавата, почти скелетна дамска действителност и... беше още по-крайно наложително да вляза във форма. Продължих с фитнеса за няколко месеца. След което една приятелка ме запозна с тае-бо тренировките и те станаха новата ми страст. В продължение на около година скачах, ритах и удрях въздуха всеки ден, понякога по 2 пъти на ден, докато ставите ми не взеха да пукат и крякат и при най-малкото движение. Това ме върна обратно в залата, където можех да пазя коленете си и да се движа. Това беше и началото на сегашния ми, вече продължаващ 3 г., флирт с фитнеса.
Храненето е моята голяма болка. Като всяко момиче, което някога е имало (има) проблем с теглото, съм се лутала между болезнени крайности на глад и емоционална злоупотреба с храни. За мое голямо щастие научих (по трудния начин), че от тези крайности полза няма – не само не водят до желаните ТРАЙНИ резултати, но и носят само неудовлетворение и чувство за вина; че когато лишаваш системно тялото си от нещо, то намира начин да си го набави с компесаторни механизми.
Основният принцип в храненето, който спазвам, е да употребявам максимално чисти и необработвани храни. Оттам нататък съм изпробвала (дори все още го правя) различни режими: като се започне от гладолечение, мине се през високобелтъчинния режим на Пиер Дюкан, "Зоната", нисковъглехидратно хранене, балансирано хранене, ротация на въглехидрати, а сега изпробвам високомазнинен-нисковъглехидратен режим. И все пак мисля, че най-добре от всички изброени ми се отразяват балансираното хранене и ротацията на въглехидрати. Тези режими се приближават максимално и до естественото, интуитивно хранене – необходимостите на организма не са абсолютни и еднакви всеки ден!
О, разбира се, че си позволявам да се отдам на изкушения - "Прекален светец и Богу не е драг"! Най-често "прегрешавам" със сладости; по-рядко с някоя (и в повечко) чаша вино. Все пак, храната доставя едно от сетивните удоволствия... защо да се лишавам доброволно от цялата му прелест?
Да, робувала съм. И все още съм роб на сметките - въпреки стресиращия елемент, който носят и въпреки, че според мен няма особено голяма полза от тях. Смятането на калории "успокоява" хората (основно жените), които имат нужда да чувстват постоянен контрол върху нещо (в случая приема на храна) и да залъгват постоянно съвестта си, че са на прав път. То е... нещо като зависимост. И за мое голямо съжаление, аз съм зависима...
Не мисля, че +/-100-200 ккал могат да са пагубни, дори и в дългосрочен план. Защо? Първо: никога не можеш да си сигурен, че твоето тяло "смята" по общоприетите формули за изчисляване на калориен баланс; и второ: степента, в която се усвоява храната, а съответно и енергоразходът, не са еднакви във всеки отделен ден. Зависят от това колко си отпочинал и наспан, колко е топло или студено, кога и какво си спортувал и колко активен е бил денят ти.
Тук нещата отново стоят разнообразно. Около 2 години правих високообемни тренировки с не особено големи тежести + главозамайващо много кардио, като през една тези години те бяха дори двуразови – сутрин около 45 мин кросче в умерено темпо и вечер разхвърлях железа в залата. За съжаление, високообемните тренировки с относително малки тежести са общоприетият модел за трениране на жени в България и се е случвало дори инструктори да ми обясняват, че аз съм жена и не трябва да тренирам тежко! В последната половин година се насочих към по-големите тежести и експериментирам, като определено високоинтензивните и кратки тренировки ми допадат доста повече от високообемните такива. Харесвам тренировките със свободни тежести и собствено тегло и заобикалям машините, доколкото е възможно. Напоследък се очаровам и от кросфит – американска система на трениране, която има за цел да развива цялостната физическата подготовка на атлетите чрез стимулиране на дихателната, сърдечносъдовата и силовата им издръжливост, сила, гъвкавост, скорост и бързина, координация, баланс и точност.
Не мога да отговоря съвсем точно – вероятно, когато осъзнах, че ме карат да се чувствам жива и силна; че след тежък ден ми връщат настроението; че във всяка тренировка мога да побеждавам себе си; че изпадам в "абстиненция", когато не тренирам 2-3-4 дни; че това как се чувствам, определя как ме виждат останалите (а железата дават сила) и... най-вече, когато осъзнах, че целта, която ме вкара за първи път в залата и ме мотивираше да тренирам в началото (именно добрата форма), вече не е това, което ме мотивира да прекрачвам прага на залата всеки ден!
Безспорно, спортът влияе много на социалния живот. От една страна, изисква време, което трябва да "откраднеш" от близките си; но от друга страна, те среща с много хора, които споделят тези ти интереси. Ако имам планирана тренировка, а неочаквано ми се обадят за излизане в същото време, в идеалния случай ще се опитам да подредя нещата така, че да успея и с двата ангажимента, като това вероятно ще значи по-кратка тренировка + малко закъснение за срещата (все пак се занимавам с логистика ). Ако не е възможно, вероятно ще откажа поканата за излизане - планирана тренировка пропускам рядко, а когато го направя, настроението ми обикновено не е на ниво.
Интересен въпрос. Не мисля, че се наказвам, ако не успея да победя себе си в конкретен момент. По-скоро съм леко разочарована. И още по-мотивирана да го направя следващия път. Винаги има и утре, а тренировките започнаха да ме учат на нещо, което на мен ми липсва много – търпение.
Трябва да призная, че не съм голям фен на хранителните добавки. Да, безспорно помагат на спортуващия – има много доказателства за това. Но мисля, че главната роля за успеха играят волята, постоянството, мотивацията и пълноценното хранене. Струва ми се, че малко се прекалява с добавките – та ние сме само любители (не ме засипвайте с камъни, моля!). Разбира се, ако си професионалист, те са от огромно значение, но пък тогава вероятно става въпрос за съвсем различни количество и качество на добавките.
Що се касае до тренировките – вероятно цяла година с двуразови тренировки и кардио до припадък е екстремно. Някои кросфит-комплекси, които съм правила, също биха могли да влязат в графа екстремни. Скоро си "причиних" и няколко тренировки с щанги на открито, което също е екстремно, но по един съвсем различен начин.
Диети – тук вероятно безспорен лидер е абсолютен глад за 7 дни. Тогава бях малка и не знаех. Прилагала съм и гладолечение – 15 дни на 800 гр плодове/ден и чай. Пак бях млада и зелена.
Добавки – нищо интересно тук. Може би най-екстремното е бърнърът-термоген, който пия в момента.
Играла съм хандбал и тенис на корт – за по около година и не особено сериозно. Посещавала съм класове по плуване, аеробика, шейпинг, тае-бо, йога. Бих желала да играя тенис отново (и да се науча да го правя добре!), да пробвам скално катерене, парашутизъм и уиндсърф. Дай Боже!
Е, сигурно имам пороци – не съм забелязала да имам бели крилца. Но пороците са нещо много относително и субективно. Ако говорим за най-баналните такива – не пуша цигари, не употребявам наркотици, не ходя по жени и не злоупотребявам с алкохол (поне не твърде често). За сметка на това съм тотален чревоугодник!
Фитнес индустрията в България се развива бързо в последните години, но за съжаление все още сме светлинни години назад. Новите тенденции в тренировките за любители с цел оптимизиране времето, отделяно за спорт, все още не са добили популярност тук. Не се промотира фитнесът (и спортът като цяло) сред децата и подрастващите. Лично според мен няма култура на търсенето – повечето от хората, които влизат във фитнес зала, са там просто защото е модерно. Думата "фитнес" още масово се асоциира само и единствено с културизъм, а фитнесът е много повече от това; той е начин на живот!
Занимавам се с маркетинг и продажби в сферата на международния морски транспорт и логистика; по-конкретно продавам услуга "транспорт с контейнер" и координирам осъществяването й. За мое голямо щастие, спортната култура във фирмата, в която работя, е на доста високо ниво и активният начин на живот се толерира и стимулира – дори имаме скромна фитнес зала на подземния етаж. Съчетавам спорта с ежедневието си като всички спортуващи хора – с желание и по-добра организация. Иначе казано, без проблем.
Не гледам на фитнеса като част от свободното ми време; той е част от разпределеното ми време. Какво имам предвид: не ходя на фитнес, АКО имам свободно време, а винаги намирам начин да си разпределя така времето, че да включа тренировка. Поне засега е така. Надявам се, че и в бъдеще. Свободното ми време отива за разходки, близки хора, филми, книги... и сън.
Надявам се, че всички отговори ще са различни. Надявам се, че няма да "замръзна" на етапа, на който съм в момента, а ще продължа да се развивам и да трупам знания и опит; да печеля битки със себе си и слабостите си.
Попаднах на вашето издание, докато задавах въпроси за здравословно хранене на Google. И намерих точните отговори при вас. Изданието е чудесно, продължавайте да го развивате все така! Особено много ми допада, че представяте информацията по добре систематизиран и достъпен начин. Атмосферата във форума е уникална! Мисля, че насока, в която може да се работи, е организиране на спортни събития и състезания, дори ако това са срещи само за читателите/посетителите на форума.
Желая ви да сте здрави, щастливи и с незатихващ спортен хъс! Да посрещате всяко предизвикателство с усмивка и да катерите върховете си!
Основател и идеолог на BB-Team. Имайки предвид, че прави това, откакто е на 13 години, разбираме, че буквално израства в така наречената фитнес индустрия. Занимавал се е с почти всички разновидности на тежестите - фитнес, бодибилдинг, кросфит, функционални и нефункционални тренирания (последното е шега). Активно търси практичното в необятната сфера на здравословното хранене и трениране, като подкрепя наученото и чрез обучения от Precision Nutrition (Канада), NSCA (САЩ), CPPS Academy (САЩ) и други.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече