Интервю с Милена Михайлова (Limka)

След кратка пауза продължаваме с интервютата. Представяме ви друг популярен потребител сред аудиторията на BB-team - Limka.

Представи се на читателите?

Здравейте! Казвам се Милена, на прясно навършени 26 години съм; родена и живея в морската ни столица - Варна. Зодия Близнаци, при това съвсем типичен неин представител – всяко ново (за мен) нещо ме очарова, привлича и обсебва и... бързо след това ми омръзва. След което се впускам в търсене на следващата страст... Обожавам движението, динамиката, предизвикателствата, пътуванията до непознати места и... морето. Също така обожавам сладоледа и шоколада.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да почнеш да тренираш?

Мисля, че влязох във фитнес зала за първи път, когато бях на 13-14 години. Тогава не ми хареса особено. В същата зала имаше часове по аеробика и шейпинг и те ме привлякоха доста повече от прилежно подредените машини. Втората ми близка среща с железата беше преди 4г. (през 2005) по време на едно странстване във Финландия - течният шоколад там беше безумно евтин и след 3-4 месеца на евтина и вкусна диета беше крайно наложително да включа някакво движение в ежедневието си. Там имах кратък флирт предимно с машините в залата, но това, което грабна сърцето ми, беше бягането на открито – по пресечен терен, на заснежен трак в близката гора, на минусови температури. Жестоко!

При завръщането ми в България ме посрещна кльощавата, почти скелетна дамска действителност и... беше още по-крайно наложително да вляза във форма. Продължих с фитнеса за няколко месеца. След което една приятелка ме запозна с тае-бо тренировките и те станаха новата ми страст. В продължение на около година скачах, ритах и удрях въздуха всеки ден, понякога по 2 пъти на ден, докато ставите ми не взеха да пукат и крякат и при най-малкото движение. Това ме върна обратно в залата, където можех да пазя коленете си и да се движа. Това беше и началото на сегашния ми, вече продължаващ 3 г., флирт с фитнеса. 

Ще опишеш ли накратко принципите, които спазваш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

Храненето е моята голяма болка. Като всяко момиче, което някога е имало (има) проблем с теглото, съм се лутала между болезнени крайности на глад и емоционална злоупотреба с храни. За мое голямо щастие научих (по трудния начин), че от тези крайности полза няма – не само не водят до желаните ТРАЙНИ резултати, но и носят само неудовлетворение и чувство за вина; че когато лишаваш системно тялото си от нещо, то намира начин да си го набави с компесаторни механизми.

Основният принцип в храненето, който спазвам, е да употребявам максимално чисти и необработвани храни. Оттам нататък съм изпробвала (дори все още го правя) различни режими: като се започне от гладолечение, мине се през високобелтъчинния режим на Пиер Дюкан, "Зоната", нисковъглехидратно хранене, балансирано хранене, ротация на въглехидрати, а сега изпробвам високомазнинен-нисковъглехидратен режим. И все пак мисля, че най-добре от всички изброени ми се отразяват балансираното хранене и ротацията на въглехидрати. Тези режими се приближават максимално и до естественото, интуитивно хранене – необходимостите на организма не са абсолютни и еднакви всеки ден!

Здравословното хранене ти е начин на живот, но позволяваш ли си нещо изкушаващо, и какво те изкушава най-много (за повечето жени това е сладкото)?

О, разбира се, че си позволявам да се отдам на изкушения - "Прекален светец и Богу не е драг"! Най-често "прегрешавам" със сладости; по-рядко с някоя (и в повечко) чаша вино. Все пак, храната доставя едно от сетивните удоволствия... защо да се лишавам доброволно от цялата му прелест?

Някога "робувала" ли си в смятането на калории и съотношение мазнини:белтъчини:въглехидрати. Смяташ ли, че не толкова стриктното смятане и разлики +/-100-200ккал могат да са пагубни в дългосрочен план?

Да, робувала съм. И все още съм роб на сметките - въпреки стресиращия елемент, който носят и въпреки, че според мен няма особено голяма полза от тях. Смятането на калории "успокоява" хората (основно жените), които имат нужда да чувстват постоянен контрол върху нещо (в случая приема на храна) и да залъгват постоянно съвестта си, че са на прав път. То е... нещо като зависимост. И за мое голямо съжаление, аз съм зависима...

Не мисля, че +/-100-200 ккал могат да са пагубни, дори и в дългосрочен план. Защо? Първо: никога не можеш да си сигурен, че твоето тяло "смята" по общоприетите формули за изчисляване на калориен баланс; и второ: степента, в която се усвоява храната, а съответно и енергоразходът, не са еднакви във всеки отделен ден. Зависят от това колко си отпочинал и наспан, колко е топло или студено, кога и какво си спортувал и колко активен е бил денят ти.

А как стоят нещата при тренировъчните принципи?

Тук нещата отново стоят разнообразно. Около 2 години правих високообемни тренировки с не особено големи тежести + главозамайващо много кардио, като през една тези години те бяха дори двуразови – сутрин около 45 мин кросче в умерено темпо и вечер разхвърлях железа в залата. За съжаление, високообемните тренировки с относително малки тежести са общоприетият модел за трениране на жени в България и се е случвало дори инструктори да ми обясняват, че аз съм жена и не трябва да тренирам тежко! В последната половин година се насочих към по-големите тежести и експериментирам, като определено високоинтензивните и кратки тренировки ми допадат доста повече от високообемните такива. Харесвам тренировките със свободни тежести и собствено тегло и заобикалям машините, доколкото е възможно. Напоследък се очаровам и от кросфит – американска система на трениране, която има за цел да развива цялостната физическата подготовка на атлетите чрез стимулиране на дихателната, сърдечносъдовата и силовата им издръжливост, сила, гъвкавост, скорост и бързина, координация, баланс и точност.

Кога и как всъщност осъзна, че железата за теб не са вече само способ за постигане на добра форма?

Не мога да отговоря съвсем точно – вероятно, когато осъзнах, че ме карат да се чувствам жива и силна; че след тежък ден ми връщат настроението; че във всяка тренировка мога да побеждавам себе си; че изпадам в "абстиненция", когато не тренирам 2-3-4 дни; че това как се чувствам, определя как ме виждат останалите (а железата дават сила) и... най-вече, когато осъзнах, че целта, която ме вкара за първи път в залата и ме мотивираше да тренирам в началото (именно добрата форма), вече не е това, което ме мотивира да прекрачвам прага на залата всеки ден!

До каква степен влияе времето в залата или кросовете навън на социалния ти живот? Ако имаш планирана тренировка за днес, а неочаквано ти се обадят за кафе в същото време, как ще постъпиш?

Безспорно, спортът влияе много на социалния живот. От една страна, изисква време, което трябва да "откраднеш" от близките си; но от друга страна, те среща с много хора, които споделят тези ти интереси. Ако имам планирана тренировка, а неочаквано ми се обадят за излизане в същото време, в идеалния случай ще се опитам да подредя нещата така, че  да успея и с двата ангажимента, като това вероятно ще значи по-кратка тренировка + малко закъснение за срещата (все пак се занимавам с логистика ). Ако не е възможно, вероятно ще откажа поканата за излизане - планирана тренировка пропускам рядко, а когато го направя, настроението ми обикновено не е на ниво.  

Вероятно се състезаваш със самата себе си и си поставяш цели - утре ще подобря времето си за даден комплекс  и т.н. Ако обаче не успееш, "наказваш" ли се и как?

Интересен въпрос. Не мисля, че се наказвам, ако не успея да победя себе си в конкретен момент. По-скоро съм леко разочарована. И още по-мотивирана да го направя следващия път. Винаги има и утре, а тренировките започнаха да ме учат на нещо, което на мен ми липсва много – търпение.

Употребяваш ли хранителни добавки и какво е мнението ти за тях по принцип? До каква степен играят роля за успеха на спортуващия?

Трябва да призная, че не съм голям фен на хранителните добавки. Да, безспорно помагат на спортуващия – има много доказателства за това. Но мисля, че главната роля за успеха играят волята, постоянството, мотивацията и пълноценното хранене. Струва ми се, че малко се прекалява с добавките – та ние сме само любители (не ме засипвайте с камъни, моля!). Разбира се, ако си професионалист, те са от огромно значение, но пък тогава вероятно става въпрос за съвсем различни количество и качество на добавките.

Какви най-екстремни неща си си причинявала (тренировки, диети, добавки)?

Що се касае до тренировките – вероятно цяла година с двуразови тренировки и кардио до припадък е екстремно. Някои кросфит-комплекси, които съм правила, също биха могли да влязат в графа екстремни. Скоро си "причиних" и няколко тренировки с щанги на открито, което също е екстремно, но по един съвсем различен начин.

Диети – тук вероятно безспорен лидер е абсолютен глад за 7 дни. Тогава бях малка и не знаех. Прилагала съм и гладолечение – 15 дни на 800 гр плодове/ден и чай. Пак бях млада и зелена.

Добавки – нищо интересно тук. Може би най-екстремното е бърнърът-термоген, който пия в момента.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Играла съм хандбал и тенис на корт – за по около година и не особено сериозно. Посещавала съм класове по плуване, аеробика, шейпинг, тае-бо, йога. Бих желала да играя тенис отново (и да се науча да го правя добре!), да пробвам скално катерене, парашутизъм и уиндсърф. Дай Боже!

Не може да не засегнем пороците. Имаш ли такива и ако да, то какви са те?

Е, сигурно имам пороци – не съм забелязала да имам бели крилца. Но пороците са нещо много относително и субективно. Ако говорим за най-баналните такива – не пуша цигари, не употребявам наркотици, не ходя по жени и не злоупотребявам с алкохол (поне не твърде често). За сметка на това съм тотален чревоугодник!

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Фитнес индустрията в България се развива бързо в последните години, но за съжаление все още сме светлинни години назад. Новите тенденции в тренировките за любители с цел оптимизиране времето, отделяно за спорт, все още не са добили популярност тук. Не се промотира фитнесът (и спортът като цяло) сред децата и подрастващите. Лично според мен няма култура на търсенето – повечето от хората, които влизат във фитнес зала, са там просто защото е модерно. Думата "фитнес" още масово се асоциира само и единствено с културизъм, а фитнесът е много повече от това; той е начин на живот!

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Занимавам се с маркетинг и продажби в сферата на международния морски транспорт и логистика; по-конкретно продавам услуга "транспорт с контейнер" и координирам осъществяването й. За мое голямо щастие, спортната култура във фирмата, в която работя, е на доста високо ниво и активният начин на живот се толерира и стимулира – дори имаме скромна фитнес зала на подземния етаж. Съчетавам спорта с ежедневието си като всички спортуващи хора – с желание и по-добра организация. Иначе казано, без проблем.

Фитнесът е твоето свободно време или то е ангажирано с други хобита?

Не гледам на фитнеса като част от свободното ми време; той е част от разпределеното ми време. Какво имам предвид: не ходя на фитнес, АКО имам свободно време, а винаги намирам начин да си разпределя така времето, че да включа тренировка. Поне засега е така. Надявам се, че и в бъдеще. Свободното ми време отива за разходки, близки хора, филми, книги... и сън.

Представи си, че водим този разговор след 5 години. Кой от дадените отговори би бил драстично различен?

Надявам се, че всички отговори ще са различни. Надявам се, че няма да "замръзна" на етапа, на който съм в момента, а ще продължа да се развивам и да трупам знания и опит; да печеля битки със себе си и слабостите си.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Попаднах на вашето издание, докато задавах въпроси за здравословно хранене на Google. И намерих точните отговори при вас. Изданието е чудесно, продължавайте да го развивате все така! Особено много ми допада, че представяте информацията по добре систематизиран и достъпен начин. Атмосферата във форума е уникална! Мисля, че насока, в която може да се работи, е организиране на спортни събития и състезания, дори ако това са срещи само за читателите/посетителите на форума.

Пожелай нещо на читателите на BB-team?

Желая ви да сте здрави, щастливи и с незатихващ спортен хъс! Да посрещате всяко предизвикателство с усмивка и да катерите върховете си!