Интервю с Юлиян Тодоров (Oranje)

Представи се на читателитe?

Казвам се Юлиян Тодоров, на 34 години съм, от Монтана.  Завършил съм в СУ инженерна физика, специализация "Медицинска физика", но с нашето обезобразование и здравеокепазване се оказа, че избрах грешната професия и сега работя съвсем различно нещо.

Откъде идва псевдонима ти във форума?

Това означава "оранжев" на холандски. Голям фен съм на тази страна и оттам и псевдонимът ми.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

Едно момче от нашия клас тръгна на "културизъм". Не му се тренираше сам и ни нави с още един съученик да ходим с него. Това беше зала в Младежкия дом в града ни и там се промени животът ми. Треньор беше Детелин, на когото дължа безкрайни благодарности, че ме напътстваше и караше да не бързам със сплитовете, а да карам както са правели милиони преди мен – програми според стажа ми. Интересното е, че тази година пак там, но в съседната зала "свърши животът ми" – сключих брак.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми евоюлираха от "да се харесвам на момичетата" до "да се харесвам на себе си". Исках да покача мускули и оформя атлетично тяло, което не само да излъчва сила и атлетизъм, но и да ги притежава. Без никакви добавки имам участие в 3 максимаратона, в които за 24 часа тичаш 4-5 пъти по 1 час, както и класирания на стълбичката на победителите в кросове от 3 км на международни работнически игри. Все още има какво да постигна по отношение на външния си вид, но това е свързано с много средства, и затова не съм привършил работата по външната рамка. А сила, различните видове издържливост и другите кросфитски качества ще развивам цял живот.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Генетично само гърбът, дупето и горната част на краката ми вървят. И трупането на мазнини, просто ако трябва да си избирам роднините, ще има 99% промяна – всички (без един братовчед и един дядо) са с наднормено тегло. Реално погледнато имам много малък гръден кош, тесни рамене, слаби китки, но пък голям ханш. По-лоша комбинация няма как да се измисли. Хубавото е, че съм надарен с почти перфектни плочки – симетрично наредени.

Практикувал ли си някакъв друг спорт? Какво би искал да опиташ?

Минал съм през много спортове. Голямата ми любов е футболът, вкарвах от невероятни положения, но нашите ми казаха да уча, а не да ставам футболист и не отидох в спортното. Искам да тренирам капоейра, ходех малко време, но преместиха тренировките в неудобни локация и време. А това бе една от причините да се преместя в София.

С какво ти е помогнал фитнесът? А нещо отнел ли ти е?

Научил ме е на постоянство, да не се надценявам и да намирам кое работи най-добре за мен, вместо да карам сляпо по книгите. Не мисля, че ми е отнел нещо, все пак това са 3-4 часа седмично след като паднах от Олимп, т.е. разбрах, че не съм нито бог, нито Мистър Олимпия и взех да тренирам като смъртен. Една от детските ми мечти бе да имам уолкмен и да слушам MANOWAR’87 докато тичам, а друга – да имам достатъчно пари, че да мога всеки ден да ям пиле. Е, аз изживявам мечтите си.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Невъзможно е животът ти да е нареден така, че да не жертваш нищо. Пропускам срещи с приятели и, разбира се, повече време с любимата. За съжаление преди тренирахме заедно, но сега няма подходяща зала за простосмъртни около нас и не можем.

Не може да не засегнем пороците. Имаш ли такива и ако да, то какви са те (алкохол, тютюнопушене)? 

До преди 3 години не лизвах алкохол, сега си пийвам по чашка вино или бира вечер – хем правя компания на половинката, хем е и полезно за здравето. Цигари не съм и опитвал дори. Май само прекаленото спазване на правилата и даването на акъл са ми пороци, но относно второто вече се старая да си мълча.

В какво семейство си отгледан, как и кой те е възпитавал?

Родителите ми са обикновени хора от народа. 5 дни работеха, вечерите и уикендите също се работеше в градината или на вилата, за да има нещо за ядене. После започнаха да строят и апартамент и там трябваше да се работи доста. На 5 години трябваше да гледам често сам сестричката ми, да пускам нафтовата печка или да си направя нещо за обяд, а като станах ученик трябваше всичко сам да си обяснявам и уча. Много ми е липсвало това да съм с тях и съм искал да ходим за риба, да тичаме, да се возим с мотора и т.н., но баща ми много рядко успяваше да отдели време. Сега разбирам, че иначе е нямало да има какво да ядем и как да се изучим със сестра ми, но знам, че няма да позволя това да се случи и с моите деца. Възпитавали са ме да не крада и лъжа, и да уча, за да съм полезен на обществото с каквото мога (с ума си). Т.е. напълно подходящ за Европа, но с гаранция за аутсайдер в България.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Ходя на работа и вечер след нея отивам в залата, а ежедневието ми е на работа и после в квартирата, така че не е проблем да вместя фитнеса.

Смяташ ли да се занимаваш професионално с фитнес и хранене?

Да, при достатъчно добро предложение ще се занимавам. Имам вече две, но за много малко пари.

Ходиш ли на йога?

Не, не ходя.

При теб важи ли максимата, че "зад всеки успял мъж стои една жена"?

Не знам, аз съм неуспял.

Какво те "спъва" понякога в спорта?

Липсата на средства за добро хранене. Но ме крепи това, че с много по-малко средства постигам повече от облагодетелстваните в това отношение.

Ще опишеш ли накратко принципите, които спазваш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

Едно от първите неща, които прочетох, бе за нуждата от протеин. Оттогава винаги се стремя да ям достатъчно. И около него вече доизграждам храненето си, като допълвам с въглехидрати и мазнини. Нямам симпатии за режими, тук важното е кое работи за теб и да се простираш според бюджета си. Хубавото е, че от малък не обичам манджи, а сладкото никога не съм си го забранявал, така че нямам психически проблеми с него. Това, заедно със стриктното ми спазване на правилата, е рецептата ми за справяне с всеки хранителен режим – просто знам какво и кога да ям и го правя, без да мисля какво друго бих могъл да хапна. Предвиждам какво ще ям от предния ден и така не ме изненадват рождени дни на колеги или други поводи за магическо появяване на храна около мен. Т.е. храненето ми е като пазаруване в хранителен магазин – взимам това, което ми трябва и колкото ми трябва, и подминавам останалите стоки, без да си мисля за тях и колко ли са сладки и т.н.

Как ти се отразява семейният живот?

Ние си живеехме заедно, подписването не го промени с нищо, само бабките и лелките станаха по-спокойни.

Откъде знаеш толкова много за този спорт - личен опит, много четене?

Много и от двете. Когато започнах, имаше само няколко книжки, от които и днес мога да цитирам цели пасажи. Купувал съм си всичко на Еню Рангелов, който е изиграл голяма роля във физическото ми развитие, както и други издания. Дори първият ми досег с интернет бе да видя снимки на Кевин Леврони и текстове на Prodigy. В Математическия факултет очилати гении пишеха скриптове, а аз чаках с часове да се освободи някой компютър с интернет връзка и да прочета Кевин взе ли Олимпията и различни статии и мнения за трениране.

Има ли причина, поради която би се отказал от спорта завинаги?

Каквото и да стане – винаги може да се отделят например 15 минутки дневно. Нямаш тежести – туби с вода. Тренировка за предмишници – изпери на ръка. Трицепс – нацепи дървата. Експлозивна сила и удари – изтупай килима. Хем жената доволна, хем ти си тренирал. Всеки може да пусне едни лицеви опори, коремни преси, да иде да потича... Отказалите се са просто слабоволеви, които са свикнали да имат всичко. Всеки, който си мисли, че неговият живот е най-труден и не може да тренира, нека гледа параолимпийските игри, или да иде в Онкологията и да седне на пейките в чакалнята...

Какво ти дава сили денонощно и целогодишно да си в топ форма?

Когато качвам, не съм във форма – омазнявам се, но знам, че това е начинът. Оставил съм на другите по залите да открият как се качва чисто, аз злато от олово и мускули докато чистя не мога да правя. Сега например не съм тичал повече от година, но така само ми се тича още повече. По-късно ще започна и ще вляза във форма, дори може да се пусна на маратона в София догодина. Но по принцип е вярна максимата, че най-лесният начин да влезеш във форма е да не излизаш от нея.

Как съпругата ти възприема това твое занимание? Хората около теб помагат ли ти или по-скоро ти пречат?

Съпругата ми знае, че се храня по определен начин и че тренировките трябва да са постоянни, а не когато може. Използва времето ми в залата, за да се среща с приятелки, да си почине от тежката работа или да се разкрасява, а пък и не всичко, която ям не е вкусно, така че често си готвим за двамата едно и също. Тези, които ми пречат (например като идем на гости и ме поканят с мазно/сладко) ме забавляват – доста опулени физиономии съм виждал след някоя реплика от мен с измислена болест или религия. За помагане не знам, аз не разчитам на други, правя си всичко сам. Например нямам добра техника на лега, но не питам корифея в тази област Винченцо, макар да тренираме в една и съща зала.

Според теб променил ли се е начинът, по който хората те възприемат след като промени начина на живот и формата си?

Да, има ги подхвълянията на колежки "Ти си единственият мъж с плочки в офиса" или палавите погледи на жени, но това е "на първо четене".  Уви, хората, с които по един или друг повод се храним на една маса, ме гледат съжалително като обречен и скоро умиращ, защото за тях животът е "Яж, пий и си носи новите дрехи", пък аз не ям всичко по много.

Ако можеш да избереш между фитнеса и секса, кое би избрал?

Секс във фитнеса. А човек с достатъчно въображение и малко знания за тренировките може дори само със секс да натовари както си иска мускулните си групи. Да не говорим пък, когато сте повече от двойка, какви дроп-серии може да се направят.

Имало ли е периоди, в които тренировките и храненето са ти били фикс идея и си ги поставял преди всичко?

Не, реално-балансиран съм както в диетата, така и в останалите аспекти от живота. Фикс-идеализирането на тренировките води до бързо прегаряне. Просто правя каквото трябва да се направи.

Коя е била най-добрата ти форма досега и на каква възраст?

89 кг релефен през 2005 г.

Преди тренираше вкъщи, а какво представлява твоята "зала"? Защо не ходиш в някоя близка до вас зала?

Започнах в гореспоменатата зала. По-късно си направихме такава в мазето на блока, където с баща ми сглобихме лежанки, скрипец, стойки, хамър-машини, хак-клек, лег-преса... всичко по мои идеи от снимките, които съм гледал по списанията. Залата често се наводняваше заради лошо скроената канализация на блока, но дори и това не ме спираше да тренирам. Докато бях студент уикендите пак си тренирах там, а през седмицата в култовия "Клуб 33". После започнах работа в АЕЦ , но в Козлодуй нямаше къде и затова тренирах в стаята си в общежитието, която беше 2х4м. Два стола и нещо като лежанка под тях + двама приятели в дните ми за клек беше всичко. Чак след няколко години отвориха зала точно под прозореца ми, много момчета от нея печелят и днес в състезанията по силов трибой. Като се преместих в София, ходех във "Флайс" в Дружба, но от март тази година съм в Люлин и затова потърсих друга. В тези наоколо с пътечки две месечни карти ни излизат колкото седмичния ми доход и се радвам, че успях да намеря евтина зала със стойка за клек, но съжалявам, че не става за приятелката ми и не можем да тренираме заедно. Тъй че примерите, които съм давал във форума, не са от днес, а от времето, когато съм тренирал вкъщи.

Доколко чувството за хумор и сарказмът са ти помогнали в личния живот и най-вече в тренировъчния?

Самоиронията ми ме надъхва. А Ремарк казва: "Опитвайки се да разбере живота, човек става меланхоличен, а разбере ли го – заклет циник". Тъй че в страната на абсурдите без хумор и сарказъм щях да съм загубен, или отдавна да си говоря сам с телевизорО.

Някъде беше споменал, че си ектоморф и всъщност природата ти работи срещу теб. Какво ти даваше стимул и хъс в самото начало да тренираш и да продължаваш да надскачаш това, което ти е дала природата?

Така и така съм го подкарал на цитати: Ницше казва "Кой воин желае да бъде щаден?" Т.е. по-трудната победа над себе си е и по-сладка. Ако исках нещата да станат бързо и веднага, щях да посегна към стероидите. Но след като съм видял в какво се превръщат презадоволените деца на богаташите, застанах надалеч от това да получа всичко и веднага по лесния начин. Траш (потребител от форума - б.ред.) сигурно вече се сеща за "Let me never be complete. Let me never be content. Evolve and let the chips fall where they may".

Мислиш ли, че генетиката играе голяма роля в развитието на тялото, докато си още малък (до към 15 години) или навиците в храненето и начинът на живот могат да променят тялото без спортни занимания?

Генетиката влияе, ако те избират от ранна детска възраст за вдигане на тежести, плуване или художествена гимнастика например. Но има елитни спортисти, които са оставили трайна следа в историята – нека вземем Гаринча за пример. Тъй че за мен генетиката е бойкоборисовка – причина, която изтъкваш, че ти пречи да свършиш нещо, вместо просто да го направиш. Едновремешните деца и младежи се движехме много – футбол, фунийки по строежите, баскет, не ползвахме таксита... Днешните навъртат много повече километри и физическа активност, но... на Need for speed и Counter strike. А на 15 все още нямаш навици на хранене, те зависят от родителите ти преди всичко. Но докато генетиката не може да я промениш, с правилно хранене и повече движение тялото ти няма да е реклама на Мишлен или копие на Иги Поп. Лошото е, че днес едните не спортуват, а другите хем претренират във фитнеса, хем гладуват, защото искат големи бицепси и плочки, като по този начин сами се ограничават и спират в периода, когато целият им организъм расте.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Протеиновата пудра е част от ежедневието ми. Няма как винаги и навсякъде да си нося пържоли, а да си купя или да ида на ресторант не мога да си позволя. Затова използвам протеина на прах, за да допълня дневната си нужда от белтъчини. Освен тях вземам аминокиселини, витамини и мастни киселини, което препоръчвам на всеки занимаващ се със спорт. През периоди взимам и креатин. Това са и добавките, които всеки може да използва. Спортните храни и добавки са необходимост, а не лукс. Лошото е, че недостатъчно осведомени хора дават съвети и често начинаещите изпиват кофа протеин и остават разочаровани, че не са качили "5 санта на бицарата". Друг проблем е, че "всичко е химия" и родители спират децата си да вземат протеини и витамини, а ги тъпчат с пържено в олио.
Всеки с малко акъл може да се допита до консултантите в магазина и сам да върже 2 и 2, а не да се храни неправилно и да чака чудеса от добавката.  Те работят при изграден и спазван режим, а не са основата му.

Отскоро водиш нещо като рубрика във форума за слабопопулярни и известни методи на тренировка. Визирам двете ти прекрасни теми „клек в 20 повторения” и „системи за сила 5х5”. Смяташ ли, че хората във форума са дорасли за подобен вид тренировки, интересът към тези статии задоволява ли те и дава ли ти сили и желание да напишеш още такива?

Виждам, че хора от форума четат програмите и някои започват по тях. Значи има смисъл да продължавам. А дали са дорасли – да, отдавна са прерасли за такива системи, след като почти всеки тренира повече от Джей Кътлър или Виктор Мартинес.

Доколкото зависи от теб, децата ти ще бъдат ли спортно ориентирани?

Да, ще им помагам всячески да изградят любов към спорта, а не просто да висят пред телевизора да гледат Манчестър, само защото там играел българин...

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Има много добри и начетени консултанти в магазините за добавки. Има и много добри инструктори. Има условия за спортуване навсякъде. Има много информация. И има много малко спортуващи. Ние просто не сме спортна нация. А "здравословно" го третираме като "законно" – много го харесваме и държим на него, НО искаме само от другите да се изпълнява.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

По доста необичаен начин – търсих си из нета рецепти за готвене на ориз. Съвсем "прясно" е подобрението на профилите, което много ми допада. Добре е да се направи и някакъв чат с препратки от дневниците, защото така ще се спести доста спам. Т.е. на мястото в дневника да пише само "Обсъдено в чата" + линк, отколкото 20 поста да са свободни вариации на Хамлетовкосто "Да ям или да не ям" или момчешките заяжданки "Дай снимка/клип да те видим толкова ли си як".

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Fit for FUN!