Тренировки и кръвно налягане (I част)
Повече за връзката между спорта и кръвното налягане

Чете се за 4 мин.
Физическите упражнения и колебанията в стойностите на кръвното налягане вървят ръка за ръка. В тази статия ще стане дума именно за тези взаимовръзки. Двигателната активност в различна степен оказва влияние върху цялостното кръвообращение и разпределението на кръвния поток. В дългосрочен план при (не)редовна физическа (не)активност възникват структурни изменения и промени в работата на сърдечно-съдовата система (с позитивен или негативен ефект).
Какво ще научиш?
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
Доколко спортните занимания ще доведат до такива модификации в организма, зависи от степента на тренираност, възрастта, пола, здравословния статус, телосложението и други условия. Също са много важни вида на самите упражнения, степента на натовареност и интензивността/честотата/продължителността на тренировките.
Промени в кръвното налягане при спорт
Отдавна е известно, че редовно трениращите атлети се отличават с "по-голямо сърце". Физическите упражнения се свързват с хемодинамични изменения и промени в способностите на сърцето към натоварване. При спортистите са увеличени сърдечната честота и ударният обем. В резултат на това периферното съпротивление на кръвоносните съдове е намалено, но крайният резултат се изразява в леко до умерено повишаване на кръвното налягане.
Когато се изпълняват статични упражнения например, определени мускулни групи поддържат тялото в някаква позиция без да се извършва (или при минимално по обем) движение. В такива случаи има леко увеличаване на общата производителност (интензитет) на сърдечната мускулатура, причинена от повишена честота на ударите (фиг.1), както и налягането. Такъв увеличен интензитет в дългосрочен план би могъл да доведе до мускулна хипертрофия на самата сърдечна мускулна тъкан (по-специално на мускулните влакна в лявата сърдечна камера, увеличаването на нейната маса и удебеляването на миокарда) на принципа на скелетно-мускулното "заякване". Това е свързано с адаптацията на сърцето към увеличеното натоварване.
На практика след проведени проучвания се оказва, че и при спортове с динамични движения (колоездене), и при спортове, характеризиращи се със статични движения (силови спортове) резултатът е повишаване в различна степен на кръвното налягане вследствие на по-интензивната работа на сърдечния мускул.
Сърцето е в повишен стрес поради увеличеното натоварване и с цел нормализиране на цялостното кръвообращение и освобождаване на това напрежение, то изпомпва повече кръв през аортата към съдове с по-ниско налягане. Увеличава се систолното налягане. Проучване сочи, че сърцата на атлетите са с увеличени размери в сравнение с тези на хора, водещи уседнал начин на живот – около 10 % по-голям размер на лявата камера в отпуснато състояние, 15 до 20 % по-дебела задна стена и като цяло увеличена маса с 45 %.
Въпреки всичките тези възможни изменения, хистологичната структура на сърдечните тъкани остава непокътната. ЕКГ в такива случаи не показват значителни отклонения. Все пак добре е да се проследява редовно кръвното налягане, особено ако на практика не се тренира твърде интензивно, а замерванията показват по-високи стойности.
Фигура 1 илюстрира средната сърдечна честота, пиковия кислороден дебит и тегло на лявата камера при 18-34 годишни мъже в зависимост от времето им на физическа активност. Вижда се, че индивидите, спортуващи над 3 часа в седмицата, имат най-слаба сърдечна честота, най-висок кислороден дебит и са с най-голяма маса на лява сърдечна камера.
Множество сравнителни проучвания показват, че с най-ясно изразени структурни и функционални изменения на сърдечния мускул са колоездачите, следвани от спринтьорите. Интензивното колоездене е свързано с повишено кръвно налягане при практикуващите го, за което важна роля играе и статичното положение на горната част на тялото при каране. Други спортове, при които има допълнителни натоварвания поради по-особени по характер движения (изотонични, статични), допълнително предразполагат към повишен стрес за сърдечно-съдовата система.
Занимаващите се с някои специфични спортове като американски футбол е по-вероятно да страдат от хипертония, продиктувана и от техния наднормен телесен индекс (BMI) и завишени нива на глюкоза в кръвта (поради естеството на тренировките и начина на хранене). Аеробните упражнения (например джогинг, плуване, спортни танци, спортно ходене, кардио тренировки) пък биха могли да доведат до противоположния ефект – понижаване на кръвното налягане поради олекотеното натоварване и обогатяването с кислород на сърцето и мускулите.
Пациенти с метаболитен синдром по-трудно постигат антихипертензивен ефект от аеробни физически упражнения. Счита се, че инсулиновата резистентност, характерна за този синдром, както и по-високите нива на серумен инсулин са възможни причини за високо кръвно. По този начин чрез редовна физическа активност пациентите могат да постигнат понижаване на нивата на глюкозата в кръвта и оттам произтичащите от това ползи (фиг.2 и 3).
Фигури 2 и 3 показват промените в систоличното кръвно налягане при мъже със и без метаболитен синдром по време на физическо натоварване или при липса на такова. От схемите се вижда, че индивидите, които не страдат от метаболитен синдром по-успешно постигат по-дълготрайно понижаване на артериалното си налягане при леки и умерени аеробни упражнения (двете графики вляво).
Сивите вълнообразни криви илюстрират колебанията в систоличното, респ. диастоличното артериално налягане през 9-часов период при натоварвания. Графиките от лявата страна се отнасят за индивиди без метаболитен синдром (затлъстяване), а от дясната – за такива с наличен такъв.
По-скорошни изследвания откриха друг механизъм, по който редовната физическата активност може да помогне за контрола над кръвното налягане, а именно чрез потискане на ефекта на приеманата с храната сол. Както знаем, потенето е свързано с известни загуби на сол (NaCl), която е една от съставките на потните секрети.
При някои йога упражнения е възможно да се стигне до по-драстичен спад в кръвното налягане, известен като ортостатична хипотензия. Обуславя се при рязко повдигане на главата при някои пози. Причината е, че в такъв момент кръвообращението не е достатъчно мощно, за да възстанови притока на кръв към мозъка навреме. Именно затова всички движения в йогата трябва да се изпълняват бавно от изходно до крайно положение. Подобни случаи може да има и при други упражнения, не само от йога (повдигане от лег, клекове, кофички и пр.).
Всичко това показва, че следва да се съобразяваме с обективното ни здравословното състояние и да подхождаме внимателно и с предварително планиране към всякакъв тип упражнения, независимо от целите, които сме си поставили.
Продължете към втора част, в която ще разгледаме тренировките при хипотоници и начини за справяне с хипотония.
Използвани източници
- 1. Medicinenet.com
- 2. Athlete’s heart Robert Fagard
- 3. Cardiol Clin. 1997 Aug;15(3):373-9.The morphologic consequences of systemic training.Shapiro LM.
- 4. Int J Sports Med. 1996 Nov;17 Suppl 3:S140-4.Athlete's heart: a meta-analysis of the echocardiographic experience.Fagard RH.SourceDepartment of Molecular and Cardiovascular Research, Faculty of Medicine, University of Leuven (KULeuven), Belgium.
- 5. NFL Players Face Blood Pressure Hurdles By Bill Hendrick WebMD Health News
- 6. The Metabolic Syndrome and the immediate antihypertensive effects of aerobic exercise: a randomized control design Linda S Pescatello,1 Bruce E Blanchard,1,2 Jaci L Van Heest,1 Carl M Maresh,1 Heather Gordish-Dressman,3 and Paul D Thompson
- 7. Exercise May Cut Salt's Effect on Blood Pressure