Протеази - протеин-смилащи ензими

При популярните високобелтъчни диети с цел пълноценно усвояване на натуралните аминокиселини от храната може да се прибегне до ценната помощ на хранителни добавки, богати на протеин-смилащи ензими. Те биха били от особена полза, когато белтъчините не се набавят под формата на суплементи, а в естествен вид. Протеолитичните ензими (накратко протеази) са клас макромолекули, които участват в процесите на разграждане, смилане и усвояване на белтъците, които приемаме.

Какво представляват протеолитичните ензими?

Протеазите (наричани още пептидази и протеинази) са ензими, които катализират разграждането на белтъчните молекули посредством химична реакция, наречена хидролиза.

Какво съдържат протеолитичните ензими?

Подобно на всички ензими, пептидазите са с белтъчна природа. Те обаче се различават по своя аминокиселинен строеж. Участъците, с които се свързват към определените за хидролизата протеини - активни центрове - също са с разнороден химичен състав. На тази база протеазите биват класифицирани в типове (серинови, треонинови, цистеинови пептидази и т.н.).

За какво се използват и какви здравословни ползи носят протеолитичните ензими?

Освен че участват в храносмилането, протеолитичните ензими участват и в най-различни процеси, които протичат в тялото, сред които кръвосъсирването, фибринолизата, апоптоза, имунологични реакции. Те изпълняват разнообразни функции.

Протеазите се синтезират от вътрешни органи (панкреас). Когато производството им е нарушено, възникват храносмилателни смущения и допълнителният им прием под формата на добавки би бил благоприятен. Някои храни са естествено богати на тези ензими, например: ананас - бромелаин, папая - папаин и др.

Как работят протеолитичните ензими?

При хидролизна реакция, чрез присъединяването на водна молекула се осъществява разкъсване на амино- и карбоксилните групи, които свързват отделните белтъчни субединици. Такова разпадане на големи протеинови молекули на по-малки частици (аминокиселини или пептиди) чрез разцепване на пептидна връзка носи също названието протеолиза.

Протеолизата е необратима при стандартни физиологични показатели. Активността на протеиназите се регулира от така наречените протеазни инхибитори. Някои протеазни прекурсори обаче притежават свойството да регулират сами дейността си.

С помощта на тези ензими се:

• регулира локализацията и активността на много протеини;
• осъществява взаимодействие между тях;
• обезпечава обработката на информацията в клетките;
• генерират, предават и увеличават междумолекулни сигнали.

Благодарение на тези способности протеиназите повлияват пряко или имат индиректен принос към важни биологични процеси – ДНК репликация и транскрипция, клетъчна диференциация, зарастване на рани, некроза, кръвосъсирване, програмирана клетъчна смърт и други.

Нарушенията в работата на протеолитичните системи лежат в основата на възникването на различни заболявания и възпаления. Някои от тях участват в изработването на имунния отговор и стимулират възпалителни процеси.

Доказани и потенциални ползи при хора:

• Комбинация от протеолитични ензими в умерена степен облекчава болката при пациенти с болков синдром на шията. 1
• Серия от проучвания показва потенциален oбезболяващ ефект на полиензимни препарати при хора с остеоартрит, съпоставим с този на Diclofenac. Нужни са обаче допълнителни изследвания с плацебо. 2
• Две независими сравнителни изследвания на ензимни препарати на базата на протеази с противовирусни медикаменти демонстрират добри резултати при симптоматично лечение на херпес. При това с по-малко странични ефекти. 3
• Поредица от тестове показва смесени резултати по отношение на ефекта от ензимни препарати върху следоперативно възстановяване. Някои от тях доказват положителен ефект, други не откриват такъв. 4
• Изследвания с ензимни препарати върху пациенти, страдащи от панкреасна недостатъчност и кистофиброза показват подобрено усвояване на хранителни вещества и дори възстановяване на теглото . 6,7
• Приемани орално, някои пептидази оказват благоприятно влияние върху прочистването на бронхите при болни с хронични възпаления на дихателните пътища. 11
• Изследване върху пациенти с некрози показва ускорено заздравяване на тъканите след използване на нов вид протеолитичен ензим от растителен произход. 12
• Приемането на ензими от пациенти с карпално-тунелен синдром води до значително подобрение.14
• Смята се, че прилагането на ензимна терапия редом с конвенционалните онкологични методи може да увеличи преживяемостта. 16,17
• Вземането на протеазни инхибитори води до намаляване на болката и чувствителността при пациенти със синдром на дразнимото черво. Счита се, че те се дължат на определени протеолизни реакции, които могат да бъдат потиснати.23

Доказани и потенциални ползи при лабораторни животни и клетъчни култури

• Изследване върху гризачи установява, че някои протеази проявяват имуностимулиращо и противовъзпалително действие при стрептококови и стафилококови инфекции. 5,9
• Предполага се, че някои протеази, изолирани от безгръбначни, имат противосъсирващи свойства върху опитни животни. 8,10
• Пептидазите могат да коригират имунологичните реакции при животни, получили изгаряния.13
• Използването на протеинази (в комбинация със стандартни терапевтични методи) върху плъхове с експериментално предизвикан перитонит довежда до намаляване на тяхната смъртност.15
• Ензими, изолирани от мастоцити на мишки проявяват протективно действие при алергични реакции на дихателните пътища25.
• Карбоксипептидаза А и други протеази, отделяни от мастоцити на мишки, вероятно проявяват детоксикационни свойства срещу пчелна и змийска отрова. 27

Недоказани въздействия и доказателства за липса на ефект

• Няма категорични данни, че протеолитичните ензими могат да излекуват диспепсия.18
• Проучване отхвърля възможността ензимни препарати на базата на протеази да бъдат ефикасни алтернативи на НСПВС за ревматологични заболявания.24
• Множество стари проучвания предполагат, че приемането на протеолитични ензими може да намали болезнеността и дискомфорта от спортни травми. По-ново изследване обаче отхвърля тази теория.19
• Проучвания, фокусирани върху способностите на някои ензими да ускорят възстановителния процес след тежки физически упражнения не дават положителен резултат. 20,21
• Някои специалисти по алтернативна медицина прокарват хипотезата, че протеин-смилащите ензими могат да бъдат от помощ при лечението на различни автоимунни болести. Според нея тези заболявания се обострят поради протичането на възпалителни реакции вследствие на преминаване на неразградени белтъчни молекули от храната в кръвта. Тази идея бива опровергана след едно по-ново и мащабно изследване върху 352 пациенти с множествена склероза.22

Има ли установени странични ефекти и противопоказания за прием на протеин-смилащи ензими?

Протеазите, приемани под формата на добавки, се считат за безопасни. Възможни са случайни алергични реакции и стомашни разстройства.

Кой и в комбинация с какво не бива да приема протеин-смилащи ензими?

За панкреатина се знае, че може да попречи на правилното усвояване на фолиева киселина. Папаинът може да взаимодейства с противосъсирващи медикаменти.

Какви дози са препоръчителни и как се приемат?

• За спортни травми - от 25 до 100 хиляди единици (USP)/ден ензимни препарати, съдържащи трипсин, химотрипсин или бромелаин.
• Като гарант за нормално храносмилане, според етикета 25 до 35 хиляди единици ензимни комбинации в два до четири приема с храната или преди хранене дневно. Разбира се, трудно е да се говори за обща препоръка, понеже много от ензимите работят с различна сила при една и съща концентрация. Следвайте етикета!

В кои спортни и здравословни добавки можем да ги срещнем?

Могат да се открият като самостоятелни препарати или полиензимни комбинации.