Всичко, което научих за 15 години в преследване на "мечтаното тяло"

Да се запознаем

Здравей!

Ако не сме се срещали до този момент, то редно е да се представя.
Ако пък си от хората, с които сме се засичали през годините, то вероятно имаш представа от моя път. А няма да е чудно, ако именно ти имаш частичка принос за моята промяна. Благодаря!

Казвам се Вероника и зад гърба си вече имам 15 години преследване на „мечтаното тяло“ (считано от 2000 година).
Занимавам се активно със спорт от 2007 година, а от 2009 съм част от обществото на BB-Team.

Минала съм през много етапи – от безумни диети с гладуване, през пълно изтощение с безкрайно кардио до тренировки с тежести, залитане по „поредната мода“ и привличане към крайности.

По настоящем съм част от екипа на BB-Team, автор в изданието и инструктор по водна аеробика. Успоредно с това се занимавам усилено със самоусъвършенстване в областта на фитнеса, храненето и рисуването.

Грешала съм много – дори не мога да преброя колко точно. Много. Падала съм, ставала съм, връщала съм се назад.
Била съм в омагьосан кръг и съм успявала да изляза от него.
С годините се научих да мисля повече, а натрупаният опит допринесе за възможността да имам по-добра преценка.

Тук съм, за да:

• споделя своя опит от тези 15 години и посоча грешките си, за да не допускаш същите;
• ти помогна, ако имаш нужда от мотивация, подкрепа или просто друга гледна точка;
• ти напомня, че здравето, самочувствието и добрият външен вид рядко се крият в крайностите.

Не ти обещавам, че прочитайки статията, ще постигнеш мечтаното тяло.
Не ти обещавам, че моят опит ще може веднага да ти посочи грешките, които допускаш.

Но ти обещавам, че:

• ще бъда откровена;
• ще споделя 100% личен опит, пречупен през призмата на сегашните ми познания;
• аз и останалата част от екипа на BB-Team ще сме насреща, ако имаш въпроси.

Не знам всичко, не претендирам за това. Старая се да се уча бързо и да помагам, когато мога, защото вярвам, че когато даваш – ще получаваш.
Не приемай думите ми за чиста монета – вслушай се и в собствените си усещания, а ако трябва – чети допълнително и проучи нещата, които ще ти споделя.
Няма да има сензации, нито гръмки твърдения, а нещата такива, каквито съм усетила.

Да започваме!

Мнението на обществото – мотивация или психически тормоз

Всеки има някаква причина, поради която е решил да промени себе си.

Аз бях дебела – на 12-13 годишна възраст бях достигнала 94 кг (обездвижване, прекалено много храна и то от не съвсем подходящи източници и упорит отказ да се вслушам в това, което ми говореха родителите).
На тази възраст не съм осъзнавала, че затлъстяването ми е фактор, който рано или късно би отключил здравословни проблеми, ако не предприема нещо.

Мотивацията ми за промяната не беше вътрешно желание (не и в началото), а беше продиктувана от мнението на околните.

След 15 години мога да кажа това:

• Хората могат да бъдат много груби в изказванията си и да не осъзнават какви последствия биха имали думите им (независимо дали имаш наднормено или поднормено тегло);
• Мнението на обществото най-често може да повлияе по два начина: или да ти даде страшно мотивиращ старт (въпреки по-грубата му форма) и да вземеш нещата в ръце, или да задълбочи проблема ти, като те накара да се затвориш в себе си.

Ако се намираш в такава ситуация, то те съветвам:

• Не изпадай в депресия и черни мисли – всичко може да се промени, но трябва да започнеш от някъде. Вглъбяването в себе си не е успешният избор;
• Мотивирай се за промяна, но наистина трябва да разбереш, че го правиш именно за себе си, а не заради някой друг. Инвестираш в здравето си;
• Ако нямаш 18 години, говори с родителите си и потърсете мнение на добър специалист;
• Ако имаш здравословни проблеми, консултирай се с личния си лекар преди да предприемеш своята промяна.

Тялото, което ти искаш или тялото, което искаш другите да харесат

Хубаво си искаме ние мечтаното тяло, но знаем ли наистина чия е мечтата?
Твоя ли е или е на околните?

Защото често различни медии (списания, модната индустрия, телевизия и т.н.) налагат образи на красота, идеал за перфектната фигура, конкретни мерки, в които „трябва да се впишеш, ако искаш да си харесван/а“.
Защо да се опитваш да си 49 кг, ако си високо момиче и знаеш, че за да постигнеш подобно число на кантара, ще трябва да гладуваш и да си причиниш редица проблеми от здравословно естество?

Дълго време се опитвах да се впиша в „общоприетото“ и се борех срещу това, което ми е дадено.
Дълго време преследвах някаква цел, но тя не беше моята. Осъзнах го може би на десетата година. Защо да чакаш 10 години?

• Помисли дали тялото, което искаш да постигнеш е това, в което ще се чувстваш добре;
• Прецени дали няма да застрашиш здравето си чрез действията си;
• Поставяй себе си на първо място, защото именно ти живееш в тялото си.

Съжалявам, но визията е променлива

Често се случва човек да се бори за някакви резултати и в един момент да ги постигне.
После обаче нещата вземат своя обрат и визията не е същата.
И няма как да бъде, защото тя не е константа и се влияе от толкова много фактори – години, физическа активност, стрес, емоции, околна среда и прочее.

Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре ще е за теб.

• Вместо да преследваш цял живот един идеал, се съсредоточи в намирането на баланса, който ще ти помогне да се чувстваш добре в тялото си през различните периоди;
• Дори и да настъпват моменти, в които няма да се харесваш, не забравяй, че те също не са константа! И това ще мине. Важното е, когато паднеш от колелото, да не оставаш на земята – стани и се качи отново;
• Колкото по-малко тормозиш тялото си, толкова по-вероятно е да поддържаш добра визия и здраве за по-дълго време.

Изпадах в крайности – гладувах до припадък, а след това се нахвърлях върху храната, крещейки за енергия. Разбира се, че настъпваше йо-йо ефект и краткият момент, в който бях успяла да се впиша в онези, „задължителните“ мерки бързо се изпаряваше.

В последните години смея да кажа, че визията, която искам, е налице през по-голямата част от времето.
Какво се промени?

• Не изпадам в крайности (не гладувам, не преяждам, не се „потрошвам“ от тренировки, старая се да тренирам умно);
• Свикнах с мисълта, че няма как да поддържам топ форма целогодишно. Не се притеснявай – дори и идолът ти не го може.

Не забравяй и още нещо:

Самата ти представа за идеалното тяло, което искаш да постигнеш, не е константа!
Днес може да искаш да изглеждаш по един начин, а след време – разбиранията ти изцяло да се променят. Важно е да се стремиш към това, което ще те накара да се чувстваш наистина удобно в тялото си. Да си себе си.

Ти VS ти: сравнявай се със себе си, а не с другите

След 15 години ще кажа: мога го! Определено мога да НЕ се тормозя, че не изглеждам като любимата си състезателка. Да не се упреквам, че нямам ниският процент мазнини, на който излизат състезателките по фитнес и културизъм.
Да не унивам от факта, че нямам мускулната маса на онази културистка, която е избрала да жертва много, за да изглежда така. Висока цена, която аз няма да платя.

• Прецени за себе си: любителски ли искаш да оформяш тялото си или целта ти е на по-високо ниво? Знаеш ли каква е истината за плочките;
• Сравнявай се само и единствено със себе си – следи твоя прогрес и се радвай на успехите си;
• Ако си трениращ любител – не се стреми да подражаваш на професионалните спортисти, защото така няма да бъдеш в хармония. При тях нещата са строго специфични и те са избрали пътя си. Твоят е друг.

Гледай целия пейзаж, а не само отделна част от него

„Еее, не, виж какви огромни крака имам!“
„Ох, този бицепс няма ли да порасне вече?“
„Как постигат талия 60 см? Ребрата ли да си извадя? Ще се побъркам!“

Стоп! Не искам да съм груба, но наистина – спри веднага, ако преоткриваш себе си в тези думи.
Да не би да си само крак?

Отърси се за миг от досегашните си мисли и погледни целия пейзаж – цялото ти тяло, защото ти си това тяло.

Не на всяка жена ще отива да има талия от 60 см и не всяка жена може да го постигне. Моята в момента е 74 см и по-прекрасно не съм се чувствала.
Не на всеки мъж ще подхожда да има 50 см ръка, защото по-важна е цялостната хармония и съотношение между отделните части на тялото.

• Когато преследваш дадена визия, не гледай само едно звено, а всички заедно;
• Не пренебрегвай умишлено дадена мускулна група, тренирайки непрекъснато друга, защото така ще рискуваш да си направиш нежелани дисбаланси (които няма да са проблем само на визията, а ще станат предпоставки за контузии и изкривявания, за отслабване на звена и т.н.).

За кантара, сантиметъра и „онази таблица с идеалните пропорции“

Време е да спреш да се стряскаш от кантара, когато ти показва повече или по-малко от желаното тегло.
Не всичко опира само до числото, на което се спира стрелката.

Няма да ти се отрази лошо, ако спреш да надничаш в таблици с идеални мерки, които отчитат само данни като ръст, тегло и обиколки.
И знаеш ли защо?

Защото те може да служат като някакъв ориентир, но всъщност не ти казват нищо. Сами по себе си числата не определят визията ти.

Можеш да изглеждаш абсолютно различно на едни и същи килограми и това е резултат от телесния ти състав и съотношение най-вече между мускули и мазнини.

Кантарът не може да ти каже колко от сваленото или каченото тегло са мускули или мазнини.

Какъв е смисълът да се радваш, ако:

• Искаш да сваляш тегло и стрелката показва 10 кг по-малко, но по-голямата част от тях е активно тегло? Това няма да помогне да изглеждаш по-добре, нито да се чувстваш по-добре, защото целта ти е да сваляш основно излишните мазнини;
• Искаш да качваш тегло и се радваш на тези +10 кг, но по-голямата част от тях са... мазнини? Какво като тежиш повече, след като вероятно няма да се чувстваш по-добре? Да, бицепсът ти вече може да е 45 см, но замисли се – колко от тези см са активно тегло, каквато може би е била целта ти.

Това го разбрах на доста по-ранен етап, за което се радвам:

• Не позволявай на кантара и сантиметъра да управляват живота ти, емоциите ти, настроението ти;
• Нека ти служат като ориентир за развитието, но не се мери ежедневно;
• Не се опитвай да влезеш в идеала на някакви таблици, които не отчитат съотношение между мускули и мазнини.

И още нещо:

• Мускулите са си мускули. Мазнините са си мазнини. Не можеш да превърнеш едното в другото;
• Дори и да искаш да сваляш тегло, не се плаши от това да тренираш целенасочено мускулатурата си (най-често срещано опасение при жените).

За храненето, тренировките и мислите

Вярно е – казах, че ще споделя всичко, което съм научила през годините, но темата за храната, тренировките и емоциите е толкова необятна, че няма как да обхвана всичко научено в една статия.

Не и ако искам да не си навличам яда ви, когато видите дължината на материала (който и без това заплашително нараства...).

Ето защо ще се спра на най-основните моменти, а останалото ще продължим да споделяме като отделни статии в изданието, което се стремим да правим и сега.

Храната. Ах, храната!

Страхувала съм се от храната до степен, която не пожелавам на никой.
Имало е моменти, в които бях обсебена от мисли за нея – какво да ям, защо да го ям, кога да го ям, ще напълнея ли веднага, „Защо го изядох това?“, „Как да се накажа сега?“, „Ох, Веронико, не трябваше да го правиш!“.

Много дълъг период, който ограби тялото ми и допринесе за задълбочаване на различни проблеми.
Радвам се, че това е в миналото.

• Храната не ти е враг, а приятел, с помощта на който може да поддържаш добро здраве, визия, себеусещане;
• Няма универсален режим, няма една диета, която да е подходяща за всички и колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре;
• Това, че един подход работи добре за някой не значи, че ще работи добре и за теб – хората сме с различен начин на живот, цели и активност. Няма как лице, което има изцяло физическа работна седмица + 5 силови тренировки да се храни по същия начин, както някой, който има седяща професия и едва намира време за 2-3 леки тренировки на седмица;
• Не разглеждай храната като „разрешена“ и „забранена“, а като такава, която дава нещо полезно на тялото или такава, която не носи позитиви. Ясно е, че ако искаш добро здраве, е добре да наблягаш на храните от първата група и да ограничиш тези от втората;
• Не решавай проблеми от емоционално естество чрез храната. Ако нещо те тормози, опитай се да го разнищиш, а не да заравяш глава в хладилника;
• Диетата не бива да се приема като нещо с начален и краен срок, а като начин на хранене, който те кара да се чувстваш добре в кожата си;
• Не вярвай на всичко, което прочиташ в интернет, защото днес всеки има достъп и може да пише какви ли не митове. А митовете в тази област са много (Да, знам, че „не бива да се ядат жълтъците на яйцата“. Да, чувала съм и за твърденията, че „кардиото е успешно само, ако е правено на гладно“. Митове и предаване на неправилна и извадена от контекста информация);
• Не се хвърляй на драстични режими и не изпадай в крайности (като например да изключваш напълно мазнините от менюто си, да наблягаш основно на въглехидрати и / или да свеждаш белтъчините до минимум);
• Не се стреми да опиташ всеки нов начин на хранене, за който прочетеш или пък който се е оказал поредната мода;
• Разликата между лекарството и отровата е в дозата;
• Начинът ти на хранене МОЖЕ да бъде едновременно: полезен, вкусен, разнообразен, доставящ наслада и... да ти помага да постигаш целите си. Не си мисли, че мечтаното тяло се случва само чрез скучен, еднообразен и безвкусен режим.

И знаеш ли какво още?

• Разнообразното хранене е ключ към успеха;
• С него ръка за ръка върви и бавното хранене;
• Да готвиш домашна храна не е трудно, а ти дава толкова много – научи се да го правиш;
• Ако ти липсва креативност в кухнята, винаги можеш да хвърлиш едно око върху нашите предложения (всичко, което ще видиш, е било сготвено от някой от нас... и изядено, разбира се);
• Ако се чудиш откъде да тръгнеш, хвърли едно око на различните режими, а след това виж как да определяш порциите си и дали броят хранения има някакво значение;
• И нещо много важно, което научих: калорийният баланс НЕ е мит. Той съществува, колкото и да не им се иска на някои хора. В общия случай, ако искаш да сваляш тегло, а не се получава, значи хапваш повече. И обратното.

Ако всичко това не ти стига и искаш още информация, следи редовно раздела със статии за хранене, където споделяме новости в областта, личен опит и рецепти.

Тренировки. Или не – нека го кажем „движение“

Храненето е голяма сила – факт. Знаеш ли за приказката, че 70% от успехите идват от кухнята, а останалите 30% - от тренировките?
А знаеш ли за простичкото: „Abs are made in the kitchen” (“Плочките се правят в кухнята“)?

Всичко това е вярно, но не прибавиш ли в уравнението добре прецененото за теб движение, нещата няма да бъдат пълноценни.

Движението е здраве, а тялото ти е способно на много.

Знаеш ли, че в началото на моя път аз...
...не обичах да се движа?

Най-добрата ми приятелка се опитваше да ме научи да заобичам движението – започвахме с малки стъпки, защото дори те ми се струваха непосилни.

Сякаш съм била друга – в момента спортът заема огромна част от живота ми. Той Е животът ми. Как е възможно да не съм обичала да се движа?

Ето основното, което научих за тези 15 години:

• Намери тази физическа активност, която те кара да се чувстваш добре и чрез която постигаш целите си. Не е задължително да ходиш на фитнес, за да се случват нещата;
• Експериментирай с различни спортове, ако не можеш да откриеш себе си. Аз съм минала през кикбокс (за кратко и на изключително любителско ниво), водна аеробика (професионално), силов трибой (състезател) и културизъм (любителски, но изключително задълбочено). Знаеш ли къде открих себе си? В смесицата от 3 спорта: водна аеробика, културизъм и плуване;
• Запомни, че и при движението няма универсален спорт, универсална тренировъчна стратегия, която да важи за всички;
• Уточни целите си – ако искаш да се профилираш в конкретен спорт и имаш по-високи изсиквания, не се разпилявай в неща, които само ще ти пречат;
• Не се стреми да копираш тренировъчни програми на професионални състезатели, ако не си такъв;
• Внимавай от къде четеш информацията си и не вярвай на всичко, което чуеш. Да, „жените не бива да тренират с тежести“ е реплика, която спада към митовете, носещи се със скоростта на светлината;
• Техниката! Добрата техника (оптималната за теб) е наистина важна – независимо дали бягаш, скачаш или си във фитнес залата. Не си позволявай грозна техника за сметка на по-големи тежести;
• Не си мисли, че повече е по-добре. Няма смисъл да тренираш до припадък, ако не можеш да осигуриш качествено възстановяване на тялото (храна, сън, почивка);
• Тренирай умно;
• Ако спадаш от начинаещите и смяташ да потърсиш помощ от специалист, внимавай на кого се доверяваш, защото има „треньори“, от които трябва да се пазиш;
• За всяка цел има по няколко пътя. Важното е да откриеш кой от тях (или комбинация от няколко) е правилният за теб и това, което искаш да постигнеш.

Преминах през много трансформации – от 94-килограмова дебелана успях да сваля 30 кг, превръщайки се в „слабо“ (според сегашните ми разбирания) момиче. После последваха няколко периода на качване и сваляне на тегло, докато не разбрах с годините, че аз искам да съм „strong”. И това не беше породено от поредната мода, чуждо влияние или нещо подобно. АЗ наистина се чувствах добре, тренирайки с тежести и качвайки активно тегло. За много хора беше (е) грешка и не одобряват това ми решение, но в крайна сметка:

• се чувствам добре;
• се харесвам;
• съм здрава;
• съм себе си.

Защо вметнах това? За да илюстрирам целта и пътищата, за които споменах. Ето, осъзнах, че искам да съм атлетична, но за тази цел пътищата НЕ са безкрайното монотонно кардио и глад до припадък. Ето защо буквално изхвърлих розовите гирички в кошчето, продадох си механичната бягаща пътека и концентрирах усилията си в подходи, които ми помагат да вървя по своя път.

За тренировките и спорта пишем (и ще пишем), защото темата е необятна, подобно на храненето.

Следи редовно тези раздели, ако смяташ, че нещо от тях ще ти бъде полезно:

• Фитнес програми 
• Упражнения 
• Кросфит комплекси 
• Общи статии за тренировки 
• Мултифитнес 

Мислите, емоциите, здравето, хармонията

Държа дебело да подчертая, че не съм психолог!
А мислите и емоциите са нещо сложно, което при някои хора е прераснало в проблем, налагащ нужда от консултация със специалист.

Това, което ще кажа обаче, е че за 15 години разбрах:

• Колкото повече се мразиш, толкова повече ще се отдалечаваш от целта;
• Самобичуването и отправянето на негативни мисли не носи нищо положително. Нито пък го прави непрекъснатото оплакване, мрънкане и досаждане на околните;
• Затварянето в себе си е нещо, което може да те побърка;
• Колкото и отчайваща да ти се струва дадена ситуация, говорейки по отношение на „мечтаното тяло“, изход има;
• Ако непрекъснато виждаш отрицателните черти в себе си, рискуваш да ги умножаваш. Цени всеки свой успех и му се радвай;
• Зареди се с търпение – хубавите неща наистина стават по-бавно, особено ако искаш това да бъде придружено с добро здраве. Всъщност... не смятам, че „мечтаното тяло“ трябва да се постига на всяка цена и да жертва здравето;
• За мен постигането на желаната визия върви ръка за ръка с вътрешната хармония и чувството да обичаш себе си. Плюс добро здраве;
• Не се вманиачавай във визията си, не си създавай фикс идеи, които ти пречат да се наслаждаваш на живота;
• Стреми се към баланс не само в храненето и движението, но и в мислите;
• Обичай се!

Много ми харесва начинът, по който приложната кинезиология разглежда здравето на човек.

Представи си един триъгълник – всяка от страните му олицетворява структурна, биохимична и психологична част от човешкото тяло.

Ако трите страни са равни, то човек е в хармония и отлично здраве.
Ако едната страна се скъси, това оказва въздействие на останалите две и оптималното здраве се намалява.

Структурната част са твоите мускули, кости, нерви, стави, сухожилия, гръбнак – тяхната връзка и взаимодействие.
Биохимичната част е храната, защото на биохимично ниво протичат хиляди реакции.
А психологичната част е решаваща. Знаеш ли, че емоциите ни имат физиологичен отговор в тялото и чрез емоции можем да отключим или премахнем съществуващ физиологичен проблем?

Всичко е свързано. Понякога е сложно, а друг път - просто, но все пак имаме цял живот пред себе си, за да събираме информация и да постигнем така желаната хармония, към която се стремим.

Казвам ти чао, а не сбогом

Благодаря ти, че беше с мен. Надявам се споделеният ми опит да ти беше полезен и ще се радвам, ако дадеш обратна връзка.

Казвам ти чао, но в никакъв случай сбогом, защото ще продължа да търся, опитвам и споделям.

Може би един ден и аз ще падна от колелото, може би ми предстоят моменти, в които балансът ми ще бъде нарушен, сигурно ще допускам и нови грешки, но ще се постарая да стана бързо, за да продължа да поддържам хармонията.

Пожелавам си да притежавам умението да поддържам хармония. На теб също!

Може и да не ти се вярва, а може и вече да го знаеш, но ние наистина сме тук, за да ти помогнем.
Не претендираме, че знаем всичко, но учим бързо и обичаме да виждаме как хората постигат целите си.