Всичко, което научих за 15 години в преследване на “мечтаното тяло”

Няколко пълни трансформации и изцяло споделен личен опит

от четиво за 24 минути
Всичко, което научих за 15 години в преследване на “мечтаното тяло”

От тази статия ще разбереш

  • Коя съм аз и какво имам да ти кажа;
  • Какво научих от всичките си трансформации, през които минах в течение на 15 години (дебела, слаба, атлетична). И да - ще имаш възможност да видиш повечето от тях;
  • Полезни съвети и предупреждение за възможните грешки, които можеш да допуснеш, опитвайки се да промениш себе си;
  • Защо е важно да се обичаш и какво представлява здравето.

Да се запознаем

Здравей!

Ако не сме се срещали до този момент, то редно е да се представя.
Ако пък си от хората, с които сме се засичали през годините, то вероятно имаш представа от моя път. А няма да е чудно, ако именно ти имаш частичка принос за моята промяна. Благодаря!

Казвам се Вероника и зад гърба си вече имам 15 години преследване на „мечтаното тяло“ (считано от 2000 година).
Занимавам се активно със спорт от 2007 година, а от 2009 съм част от обществото на BB-Team.

Минала съм през много етапи – от безумни диети с гладуване, през пълно изтощение с безкрайно кардио до тренировки с тежести, залитане по „поредната мода“ и привличане към крайности.

По настоящем съм част от екипа на BB-Team, автор в изданието и инструктор по водна аеробика. Успоредно с това се занимавам усилено със самоусъвършенстване в областта на фитнеса, храненето и рисуването.

Грешала съм много – дори не мога да преброя колко точно. Много. Падала съм, ставала съм, връщала съм се назад.
Била съм в омагьосан кръг и съм успявала да изляза от него.
С годините се научих да мисля повече, а натрупаният опит допринесе за възможността да имам по-добра преценка.

Тук съм, за да:

  • споделя своя опит от тези 15 години и посоча грешките си, за да не допускаш същите;
  • ти помогна, ако имаш нужда от мотивация, подкрепа или просто друга гледна точка;
  • ти напомня, че здравето, самочувствието и добрият външен вид рядко се крият в крайностите.

Не ти обещавам, че прочитайки статията, ще постигнеш мечтаното тяло.
Не ти обещавам, че моят опит ще може веднага да ти посочи грешките, които допускаш.

Но ти обещавам, че:

  • ще бъда откровена;
  • ще споделя 100% личен опит, пречупен през призмата на сегашните ми познания;
  • аз и останалата част от екипа на BB-Team ще сме насреща, ако имаш въпроси.

Не знам всичко, не претендирам за това. Старая се да се уча бързо и да помагам, когато мога, защото вярвам, че когато даваш – ще получаваш.
Не приемай думите ми за чиста монета – вслушай се и в собствените си усещания, а ако трябва – чети допълнително и проучи нещата, които ще ти споделя.
Няма да има сензации, нито гръмки твърдения, а нещата такива, каквито съм усетила.

Да започваме!

Мнението на обществото – мотивация или психически тормоз

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Всеки има някаква причина, поради която е решил да промени себе си.

Аз бях дебела – на 12-13 годишна възраст бях достигнала 94 кг (обездвижване, прекалено много храна и то от не съвсем подходящи източници и упорит отказ да се вслушам в това, което ми говореха родителите).
На тази възраст не съм осъзнавала, че затлъстяването ми е фактор, който рано или късно би отключил здравословни проблеми, ако не предприема нещо.

Мотивацията ми за промяната не беше вътрешно желание (не и в началото), а беше продиктувана от мнението на околните.

След 15 години мога да кажа това:

  • Хората могат да бъдат много груби в изказванията си и да не осъзнават какви последствия биха имали думите им (независимо дали имаш наднормено или поднормено тегло);
  • Мнението на обществото най-често може да повлияе по два начина: или да ти даде страшно мотивиращ старт (въпреки по-грубата му форма) и да вземеш нещата в ръце, или да задълбочи проблема ти, като те накара да се затвориш в себе си.

Ако се намираш в такава ситуация, то те съветвам:

  • Не изпадай в депресия и черни мисли – всичко може да се промени, но трябва да започнеш от някъде. Вглъбяването в себе си не е успешният избор;
  • Мотивирай се за промяна, но наистина трябва да разбереш, че го правиш именно за себе си, а не заради някой друг. Инвестираш в здравето си;
  • Ако нямаш 18 години, говори с родителите си и потърсете мнение на добър специалист;
  • Ако имаш здравословни проблеми, консултирай се с личния си лекар преди да предприемеш своята промяна.

Тялото, което ти искаш или тялото, което искаш другите да харесат

Хубаво си искаме ние мечтаното тяло, но знаем ли наистина чия е мечтата?
Твоя ли е или е на околните?

Защото често различни медии (списания, модната индустрия, телевизия и т.н.) налагат образи на красота, идеал за перфектната фигура, конкретни мерки, в които „трябва да се впишеш, ако искаш да си харесван/а“.
Защо да се опитваш да си 49 кг, ако си високо момиче и знаеш, че за да постигнеш подобно число на кантара, ще трябва да гладуваш и да си причиниш редица проблеми от здравословно естество?

Дълго време се опитвах да се впиша в „общоприетото“ и се борех срещу това, което ми е дадено.
Дълго време преследвах някаква цел, но тя не беше моята. Осъзнах го може би на десетата година. Защо да чакаш 10 години?

  • Помисли дали тялото, което искаш да постигнеш е това, в което ще се чувстваш добре;
  • Прецени дали няма да застрашиш здравето си чрез действията си;
  • Поставяй себе си на първо място, защото именно ти живееш в тялото си.

Съжалявам, но визията е променлива

Често се случва човек да се бори за някакви резултати и в един момент да ги постигне.
После обаче нещата вземат своя обрат и визията не е същата.
И няма как да бъде, защото тя не е константа и се влияе от толкова много фактори – години, физическа активност, стрес, емоции, околна среда и прочее.

Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре ще е за теб.

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

  • Вместо да преследваш цял живот един идеал, се съсредоточи в намирането на баланса, който ще ти помогне да се чувстваш добре в тялото си през различните периоди;
  • Дори и да настъпват моменти, в които няма да се харесваш, не забравяй, че те също не са константа! И това ще мине. Важното е, когато паднеш от колелото, да не оставаш на земята – стани и се качи отново;
  • Колкото по-малко тормозиш тялото си, толкова по-вероятно е да поддържаш добра визия и здраве за по-дълго време.

Изпадах в крайности – гладувах до припадък, а след това се нахвърлях върху храната, крещейки за енергия. Разбира се, че настъпваше йо-йо ефект и краткият момент, в който бях успяла да се впиша в онези, „задължителните“ мерки бързо се изпаряваше.

В последните години смея да кажа, че визията, която искам, е налице през по-голямата част от времето.
Какво се промени?

  • Не изпадам в крайности (не гладувам, не преяждам, не се „потрошвам“ от тренировки, старая се да тренирам умно);
  • Свикнах с мисълта, че няма как да поддържам топ форма целогодишно. Не се притеснявай – дори и идолът ти не го може.

Не забравяй и още нещо:

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Самата ти представа за идеалното тяло, което искаш да постигнеш, не е константа!
Днес може да искаш да изглеждаш по един начин, а след време – разбиранията ти изцяло да се променят. Важно е да се стремиш към това, което ще те накара да се чувстваш наистина удобно в тялото си. Да си себе си.

Ти VS ти: сравнявай се със себе си, а не с другите

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

След 15 години ще кажа: мога го! Определено мога да НЕ се тормозя, че не изглеждам като любимата си състезателка. Да не се упреквам, че нямам ниският процент мазнини, на който излизат състезателките по фитнес и културизъм.
Да не унивам от факта, че нямам мускулната маса на онази културистка, която е избрала да жертва много, за да изглежда така. Висока цена, която аз няма да платя.

  • Прецени за себе си: любителски ли искаш да оформяш тялото си или целта ти е на по-високо ниво? Знаеш ли каква е истината за плочките;
  • Сравнявай се само и единствено със себе си – следи твоя прогрес и се радвай на успехите си;
  • Ако си трениращ любител – не се стреми да подражаваш на професионалните спортисти, защото така няма да бъдеш в хармония. При тях нещата са строго специфични и те са избрали пътя си. Твоят е друг.

Гледай целия пейзаж, а не само отделна част от него

„Еее, не, виж какви огромни крака имам!“
„Ох, този бицепс няма ли да порасне вече?“
„Как постигат талия 60 см? Ребрата ли да си извадя? Ще се побъркам!“

Стоп! Не искам да съм груба, но наистина – спри веднага, ако преоткриваш себе си в тези думи.
Да не би да си само крак?

Отърси се за миг от досегашните си мисли и погледни целия пейзаж – цялото ти тяло, защото ти си това тяло.

Не на всяка жена ще отива да има талия от 60 см и не всяка жена може да го постигне. Моята в момента е 74 см и по-прекрасно не съм се чувствала.
Не на всеки мъж ще подхожда да има 50 см ръка, защото по-важна е цялостната хармония и съотношение между отделните части на тялото.

  • Когато преследваш дадена визия, не гледай само едно звено, а всички заедно;
  • Не пренебрегвай умишлено дадена мускулна група, тренирайки непрекъснато друга, защото така ще рискуваш да си направиш нежелани дисбаланси (които няма да са проблем само на визията, а ще станат предпоставки за контузии и изкривявания, за отслабване на звена и т.н.).

За кантара, сантиметъра и „онази таблица с идеалните пропорции“

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Време е да спреш да се стряскаш от кантара, когато ти показва повече или по-малко от желаното тегло.
Не всичко опира само до числото, на което се спира стрелката.

Няма да ти се отрази лошо, ако спреш да надничаш в таблици с идеални мерки, които отчитат само данни като ръст, тегло и обиколки.
И знаеш ли защо?

Защото те може да служат като някакъв ориентир, но всъщност не ти казват нищо. Сами по себе си числата не определят визията ти.

Можеш да изглеждаш абсолютно различно на едни и същи килограми и това е резултат от телесния ти състав и съотношение най-вече между мускули и мазнини.

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Кантарът не може да ти каже колко от сваленото или каченото тегло са мускули или мазнини.

Какъв е смисълът да се радваш, ако:

  • Искаш да сваляш тегло и стрелката показва 10 кг по-малко, но по-голямата част от тях е активно тегло? Това няма да помогне да изглеждаш по-добре, нито да се чувстваш по-добре, защото целта ти е да сваляш основно излишните мазнини;
  • Искаш да качваш тегло и се радваш на тези +10 кг, но по-голямата част от тях са... мазнини? Какво като тежиш повече, след като вероятно няма да се чувстваш по-добре? Да, бицепсът ти вече може да е 45 см, но замисли се – колко от тези см са активно тегло, каквато може би е била целта ти.

Това го разбрах на доста по-ранен етап, за което се радвам:

  • Не позволявай на кантара и сантиметъра да управляват живота ти, емоциите ти, настроението ти;
  • Нека ти служат като ориентир за развитието, но не се мери ежедневно;
  • Не се опитвай да влезеш в идеала на някакви таблици, които не отчитат съотношение между мускули и мазнини.

И още нещо:

  • Мускулите са си мускули. Мазнините са си мазнини. Не можеш да превърнеш едното в другото;
  • Дори и да искаш да сваляш тегло, не се плаши от това да тренираш целенасочено мускулатурата си (най-често срещано опасение при жените).

За храненето, тренировките и мислите

Вярно е – казах, че ще споделя всичко, което съм научила през годините, но темата за храната, тренировките и емоциите е толкова необятна, че няма как да обхвана всичко научено в една статия.

Не и ако искам да не си навличам яда ви, когато видите дължината на материала (който и без това заплашително нараства...).

Ето защо ще се спра на най-основните моменти, а останалото ще продължим да споделяме като отделни статии в изданието, което се стремим да правим и сега.

Храната. Ах, храната!

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Страхувала съм се от храната до степен, която не пожелавам на никой.
Имало е моменти, в които бях обсебена от мисли за нея – какво да ям, защо да го ям, кога да го ям, ще напълнея ли веднага, „Защо го изядох това?“, „Как да се накажа сега?“, „Ох, Веронико, не трябваше да го правиш!“.

Много дълъг период, който ограби тялото ми и допринесе за задълбочаване на различни проблеми.
Радвам се, че това е в миналото.

  • Храната не ти е враг, а приятел, с помощта на който може да поддържаш добро здраве, визия, себеусещане;
  • Няма универсален режим, няма една диета, която да е подходяща за всички и колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре;
  • Това, че един подход работи добре за някой не значи, че ще работи добре и за теб – хората сме с различен начин на живот, цели и активност. Няма как лице, което има изцяло физическа работна седмица + 5 силови тренировки да се храни по същия начин, както някой, който има седяща професия и едва намира време за 2-3 леки тренировки на седмица;
  • Не разглеждай храната като „разрешена“ и „забранена“, а като такава, която дава нещо полезно на тялото или такава, която не носи позитиви. Ясно е, че ако искаш добро здраве, е добре да наблягаш на храните от първата група и да ограничиш тези от втората;
  • Не решавай проблеми от емоционално естество чрез храната. Ако нещо те тормози, опитай се да го разнищиш, а не да заравяш глава в хладилника;
  • Диетата не бива да се приема като нещо с начален и краен срок, а като начин на хранене, който те кара да се чувстваш добре в кожата си;
  • Не вярвай на всичко, което прочиташ в интернет, защото днес всеки има достъп и може да пише какви ли не митове. А митовете в тази област са много (Да, знам, че „не бива да се ядат жълтъците на яйцата“. Да, чувала съм и за твърденията, че „кардиото е успешно само, ако е правено на гладно“. Митове и предаване на неправилна и извадена от контекста информация);
  • Не се хвърляй на драстични режими и не изпадай в крайности (като например да изключваш напълно мазнините от менюто си, да наблягаш основно на въглехидрати и / или да свеждаш белтъчините до минимум);
  • Не се стреми да опиташ всеки нов начин на хранене, за който прочетеш или пък който се е оказал поредната мода;
  • Разликата между лекарството и отровата е в дозата;
  • Начинът ти на хранене МОЖЕ да бъде едновременно: полезен, вкусен, разнообразен, доставящ наслада и... да ти помага да постигаш целите си. Не си мисли, че мечтаното тяло се случва само чрез скучен, еднообразен и безвкусен режим.

И знаеш ли какво още?

Ако всичко това не ти стига и искаш още информация, следи редовно раздела със статии за хранене, където споделяме новости в областта, личен опит и рецепти.

Тренировки. Или не – нека го кажем „движение“

Всичко, което научих за 15 години в преследване на „мечтаното тяло“

Храненето е голяма сила – факт. Знаеш ли за приказката, че 70% от успехите идват от кухнята, а останалите 30% - от тренировките?
А знаеш ли за простичкото: „Abs are made in the kitchen” (“Плочките се правят в кухнята“)?

Всичко това е вярно, но не прибавиш ли в уравнението добре прецененото за теб движение, нещата няма да бъдат пълноценни.

Движението е здраве, а тялото ти е способно на много.

Знаеш ли, че в началото на моя път аз...
...не обичах да се движа?

Най-добрата ми приятелка се опитваше да ме научи да заобичам движението – започвахме с малки стъпки, защото дори те ми се струваха непосилни.

Сякаш съм била друга – в момента спортът заема огромна част от живота ми. Той Е животът ми. Как е възможно да не съм обичала да се движа?

Ето основното, което научих за тези 15 години:

  • Намери тази физическа активност, която те кара да се чувстваш добре и чрез която постигаш целите си. Не е задължително да ходиш на фитнес, за да се случват нещата;
  • Експериментирай с различни спортове, ако не можеш да откриеш себе си. Аз съм минала през кикбокс (за кратко и на изключително любителско ниво), водна аеробика (професионално), силов трибой (състезател) и културизъм (любителски, но изключително задълбочено). Знаеш ли къде открих себе си? В смесицата от 3 спорта: водна аеробика, културизъм и плуване;
  • Запомни, че и при движението няма универсален спорт, универсална тренировъчна стратегия, която да важи за всички;
  • Уточни целите си – ако искаш да се профилираш в конкретен спорт и имаш по-високи изсиквания, не се разпилявай в неща, които само ще ти пречат;
  • Не се стреми да копираш тренировъчни програми на професионални състезатели, ако не си такъв;
  • Внимавай от къде четеш информацията си и не вярвай на всичко, което чуеш. Да, „жените не бива да тренират с тежести“ е реплика, която спада към митовете, носещи се със скоростта на светлината;
  • Техниката! Добрата техника (оптималната за теб) е наистина важна – независимо дали бягаш, скачаш или си във фитнес залата. Не си позволявай грозна техника за сметка на по-големи тежести;
  • Не си мисли, че повече е по-добре. Няма смисъл да тренираш до припадък, ако не можеш да осигуриш качествено възстановяване на тялото (храна, сън, почивка);
  • Тренирай умно;
  • Ако спадаш от начинаещите и смяташ да потърсиш помощ от специалист, внимавай на кого се доверяваш, защото има „треньори“, от които трябва да се пазиш;
  • За всяка цел има по няколко пътя. Важното е да откриеш кой от тях (или комбинация от няколко) е правилният за теб и това, което искаш да постигнеш.

Преминах през много трансформации – от 94-килограмова дебелана успях да сваля 30 кг, превръщайки се в „слабо“ (според сегашните ми разбирания) момиче. После последваха няколко периода на качване и сваляне на тегло, докато не разбрах с годините, че аз искам да съм „strong”. И това не беше породено от поредната мода, чуждо влияние или нещо подобно. АЗ наистина се чувствах добре, тренирайки с тежести и качвайки активно тегло. За много хора беше (е) грешка и не одобряват това ми решение, но в крайна сметка:

  • се чувствам добре;
  • се харесвам;
  • съм здрава;
  • съм себе си.

Защо вметнах това? За да илюстрирам целта и пътищата, за които споменах. Ето, осъзнах, че искам да съм атлетична, но за тази цел пътищата НЕ са безкрайното монотонно кардио и глад до припадък. Ето защо буквално изхвърлих розовите гирички в кошчето, продадох си механичната бягаща пътека и концентрирах усилията си в подходи, които ми помагат да вървя по своя път.

За тренировките и спорта пишем (и ще пишем), защото темата е необятна, подобно на храненето.

Следи редовно тези раздели, ако смяташ, че нещо от тях ще ти бъде полезно:

Мислите, емоциите, здравето, хармонията

Държа дебело да подчертая, че не съм психолог!
А мислите и емоциите са нещо сложно, което при някои хора е прераснало в проблем, налагащ нужда от консултация със специалист.

Това, което ще кажа обаче, е че за 15 години разбрах:

  • Колкото повече се мразиш, толкова повече ще се отдалечаваш от целта;
  • Самобичуването и отправянето на негативни мисли не носи нищо положително. Нито пък го прави непрекъснатото оплакване, мрънкане и досаждане на околните;
  • Затварянето в себе си е нещо, което може да те побърка;
  • Колкото и отчайваща да ти се струва дадена ситуация, говорейки по отношение на „мечтаното тяло“, изход има;
  • Ако непрекъснато виждаш отрицателните черти в себе си, рискуваш да ги умножаваш. Цени всеки свой успех и му се радвай;
  • Зареди се с търпение – хубавите неща наистина стават по-бавно, особено ако искаш това да бъде придружено с добро здраве. Всъщност... не смятам, че „мечтаното тяло“ трябва да се постига на всяка цена и да жертва здравето;
  • За мен постигането на желаната визия върви ръка за ръка с вътрешната хармония и чувството да обичаш себе си. Плюс добро здраве;
  • Не се вманиачавай във визията си, не си създавай фикс идеи, които ти пречат да се наслаждаваш на живота;
  • Стреми се към баланс не само в храненето и движението, но и в мислите;
  • Обичай се!


Много ми харесва начинът, по който приложната кинезиология разглежда здравето на човек.

Представи си един триъгълник – всяка от страните му олицетворява структурна, биохимична и психологична част от човешкото тяло.

Ако трите страни са равни, то човек е в хармония и отлично здраве.
Ако едната страна се скъси, това оказва въздействие на останалите две и оптималното здраве се намалява.

Структурната част са твоите мускули, кости, нерви, стави, сухожилия, гръбнак – тяхната връзка и взаимодействие.
Биохимичната част е храната, защото на биохимично ниво протичат хиляди реакции.
А психологичната част е решаваща. Знаеш ли, че емоциите ни имат физиологичен отговор в тялото и чрез емоции можем да отключим или премахнем съществуващ физиологичен проблем?

Всичко е свързано. Понякога е сложно, а друг път - просто, но все пак имаме цял живот пред себе си, за да събираме информация и да постигнем така желаната хармония, към която се стремим.

Казвам ти чао, а не сбогом

Благодаря ти, че беше с мен. Надявам се споделеният ми опит да ти беше полезен и ще се радвам, ако дадеш обратна връзка.

Казвам ти чао, но в никакъв случай сбогом, защото ще продължа да търся, опитвам и споделям.

Може би един ден и аз ще падна от колелото, може би ми предстоят моменти, в които балансът ми ще бъде нарушен, сигурно ще допускам и нови грешки, но ще се постарая да стана бързо, за да продължа да поддържам хармонията.

Пожелавам си да притежавам умението да поддържам хармония. На теб също!

Може и да не ти се вярва, а може и вече да го знаеш, но ние наистина сме тук, за да ти помогнем.
Не претендираме, че знаем всичко, но учим бързо и обичаме да виждаме как хората постигат целите си

Всичко, което научих за 15 години в преследване на

В статията са използвани източници - виж списъка.

Снимки: 

  • личен архив
  • Томи Колев (tommykolev.com)
Хареса ли ти статията?
Статията написа Вероника Налбатска
Вероника е инструктор по водна аеробика (занимава се от 2007 година) и бивш състезател по силов трибой (неколкократен републикански шампион в кат. до 84 кг). Занимава се любителски с бодибилдинг от 2012 година. Дипломиран художник-дизайнер. Със силни интереси в областта на спорта и здравословното хранене. Търси хармонията и вярва, че здравето зависи от баланса между движение, хранене и емоции. Смята, че няма нито универсален тренировъчен подход, нито - универсална диета.
Мнения по темата
fire.is.my.nature
1
2 авг 2015 21:12

Страхотна!!!!

Камен Илиев
2
3 авг 2015 05:01

Тази статия трябва да се закрепи за постоянно към началната страница на изданието, за да може да бъде четена от всеки, който влезе.

Камен Илиев
3
3 авг 2015 05:06

Картинката с “Нищо не се случва, докато не започнеш да се движиш” бих искал да си го направя на плакат.
Наистина поздрави за начина, по който изглеждаш. Красива си така! (с уважение към приятеля ти, който в случая няма нужда да ревнува)

Вероника Налбатска
4
3 авг 2015 05:57

Благодаря ви!

Камен, наистина се надявам да успея чрез споделеното да помогна на някой, който с ужас гледа кантара или пък непрекъснато си повтаря колко се мрази.
Благодаря за думите! :)

Наталия Николова
5
3 авг 2015 08:05

Рони, прекрасна статия ! Възхищавам ти се ! Остани такава каквато си - позивитна, целеустремена и постоянна във всичко, което правиш !

Peteto
6
3 авг 2015 08:35

Невероятна!!!

Георги Стефанов
7
3 авг 2015 08:37

Браво Вероника! Дано повече не само жени, а и мъже да прочетат това и да се замислят.

Василена
8
3 авг 2015 09:12

Браво! Прекрасна статия, дано помогне на някого да “узрее” за идеите, които представяте. На мен също ми трябваха повече от 15 години за да установя по-голямата част от написаното за себе си, понякога ми се иска да бях прочела нещо като тази статия по-рано, друг е въпросът дали бих го осъзнала на по-ранен етап от живота си. Адмирации за откровеността и мотивацията, която вдъхвате.

9
3 авг 2015 14:12

Прекрасна статия, благодаря ти!

Вероника Налбатска
10
3 авг 2015 14:25

И аз благодаря на всички ви, че отделихте от времето си!
Обратната връзка е много ценна за екипа ни. :)

Радвам се, че споделеният ми опит е полезен!

K-man
11
3 авг 2015 15:27

Здравейте и от мен!
Благодаря ти, че сподели тази статия с нас! Аз имам подобна съдба. На мен подигравките на околните ми подействаха стимулиращо и ме накараха да се докажа (най-вече на себе си), че волята ми е по-силна от апетита ми. :)
Бих искал само да споделиш още нещо:
На една от снимките (тази с тегло 75кг.) изглеждаш наистина впечатляващо. Колко си висока?

Вероника Налбатска
12
3 авг 2015 15:33

K-man, това е чудесно - че са ти подействали мотивиращо, а не обратното. :)

Снимките, на които съм 75 кг (от 2015 година), са от края на месец юли. Висока съм 170 -171 см. :)

S. P.
13
4 авг 2015 08:34

Страхотна си мацко!Само успехи и все така на пред и на горе!

Membaris
14
4 авг 2015 11:39

Браво, Вероника! Наистина добре написана, разбираема статия за нещата, такива каквито са! Дано повече хора я прочетат и се замислят. С удоволствия ще я споделя!
Моите поздравления!

Цветелина Алипиева
15
4 авг 2015 16:21

Super statiq :) blagodarq ....

Venzi Tonchev
16
7 авг 2015 06:09

Вероника поздрави от слънчево Русе :) Аз също съм стигнал до повечето заключения като теб, но  минаха доста години и мисля че проблема основно е в образователната система и часовете по физкултура и спорт,където според мен трябва да се учи и теория,не както беше при мен - идва преподавателя хвърля една топка и правете каквото искате !

Мариета Иванова
17
8 авг 2015 05:23

Благодаря, че те има! И настина е добре ,като е за начална статия! Дано повече хора я прочетат! Нека я споделяме!

Вероника Налбатска
18
8 авг 2015 06:26

Благодаря ви! Радваме се, че информацията ви е полезна!

ms. van der Woodsen
19
14 авг 2015 09:13

Великолепна статия! Благодаря! Имах нужда да прочета нещо подобно.. и сигурна съм не само аз. Целувки, наистина ме зареди с позитивизъм! :)

Иван Иванов
20
19 авг 2015 02:55

Отново ме изненада и най-вече мотивира с поредната страхотна статия. Въпреки, че съм мъж много от нещата са се случвали и на мен и то до съвсем скоро. Все още имам грешки, но се надявам с времето да стигна до крайната цел. Благодаря ти за всички мотивиращи статии, определено има полза :)

Вероника Налбатска
21
22 авг 2015 21:40

ms. van der Woodsen, радвам се, че ти е подействала така статията! И наистина ти желая позитивни мисли! :)

Ванка, те доста неща от материала се отнасят и до мъжете всъщност.
И крайната цел... също не е константа. Днес е Х, утре е У... :) Важното е да се чувстваме добре и да сме здрави.

22
26 авг 2015 12:51

Страхотна статия, много зареждаща! Аз отскоро (около 2 месеца) се опитвам да вляза във форма и още съм на етап проба-грешка и откъм хранене и откъм тренировки, но постепенно нещата ще си дойдат на място, надявам се :) На моменти ми е трудно, тъй като нямам другарчета, с които да мога да тренирам и понеже резултатите не са светкавични, имам моменти в които се чудя какво ли изобщо постигам. Още не съм се отърсила от лошия навик да гледам кантара често-често и да се притеснявам как не свалям кила. Много ми харесаха тези снимки с различните килограми, където се вижда, че те нямат чак такова значение за формата в която си.
На всичко отгоре мисля че не случих и на личен треньор и сега се опитвам с четене да наваксам и да си създам някакви правилни навици, към които да се придържам занапред. Накратко - до някои от написаните неща вече и аз съм стигнала като заключения, до други е добре че някой ми го казва и не се налага да си блъскам главата, за да го разбера :) Благодаря, четенето на подобни статии ми помага да не се отказвам от пътя, по който тръгнах. Знам че се иска постоянство и време, за да стигнеш до целите, които си си поставил, но друго си е и някой друг да ти го каже и да те успокои че е нормално :)

Алкин .
23
13 окт 2015 12:17

чак пък толкова драматично не е , трябвало да си намериш батко или да се обърнеш към батко че да те утрака , хаха :)

всичко е в главата, по скоро в храненето. алчност, лаком и пропуснати уроци по биология във средното. а те казват излишните въглехидрати се превръщат в мазнини и се складират в тялото. е те за това се дебелее. като сложим и мързел дори да си измиеш краката преди лягане ти си дебел/а :) истината е че хората лапат много, ако се храниш нормално дори и 15 мин. гимнастика на ден са достатъчни да добро тяло. ако не знаеш какво да ядеш, най правилно и като последователност яде току що прояло дете, докато тъпите му родители не прецакат всичко и да настояват изяж си всичко, изяш си всичко ...

грешката на отслабващите: тялото гори всичко, ама най обича мускули или протеин :) ако само се спре храненето без да се тренират всички мускули, те са чао. последствиятя идват скоро.

ето малко мои писания по темата но предупреждавам за хумора ми :)

днес съм решил да ви светна на тема онанизъм, мастурбация, ръкоблудие или просто чекиджийство :) разбира се това е метафора и плод на дразнещия гъзо мой хумор. ще ви светна на тема да опознаем своето тяло, което често се свързва с чекиджийство. разбира се и това се практикува от всеки без изключения но не е моя тема в момента. за дебелите ще пиша, защо се дебелее и как да се отслабва правилно. аз имам само коремче не съм дебел/а, глупости ти си дебел/а ! всички килограми над тия ,не се харесвам, са дебел. дебелее се понеже хората ядат много повече отколкото трябва около 30 пъти повече. правилното е: при първите симптоми на ситост яденето трябва се спре, най често това са първите десетина хапки. често се пренебрегва енергията в питието, алкохол, сладки сокове без вода разбира се, което е грешка. как се дебелее ? много просто организмът съхранява всички излишни въглехъдрати и др. вещества за черни дни. но те така и не идват и вие продължавате да се тъпчете като свине. те така се дебелее и започват другите здравословни проблеми ... отслабването е първо в главата. трябва да се промени манталитета, да се каже не на традициите и така. няма да описвам точно понеже едва ли някой ще го направи. по скоро ще пиша за правилно отслабване за решилите се. грешка се прави само със спиране на многото ядене. това не е проблем, има достатъчно запаси. обаче освен мазнините тялото гори и протеини, което ще рече мускули. и това е грешката на отслабващите. ако се спре лапането без да се тренират мускулите, по скоро се остава без мускули отколкото отслабване това е опасно. идеалния вариянт е високопротеиново хранене и трениране на всички мускули. как може да се тренират всички мускули? разбира се и за това има решение но не е моя тема сега. може да продължите с чекиджийство за сега, помага :)

понеже отдавна не съм писал нещо гениално, феновете ми ще кажат тоя ни отряза като кисела краставица :) реших да дам отговор на въпроса: Защо си отива любовта ? отговора е елементарен. посновавайки се на наречената от мен ” енерджи сейвър мод” теория, и човешкоят мозък е винаги в този режим. по просто ако не ползвате таблицата за умножение известно време, ще я забравите или ако не си позвате краката известно време, никога повече няма да може да ги позвате. още за по простите: мозъкът унищожава всичко коете не се позва понеже харчи ток / заема напразно място :). та ако не обичате ближния/те всеки ден любовта ще се унищожи / отиде ...
думата любов може да се замени с мускули.

след като четох днес поста на някакво маце, което уж чело книги за хранене ама хич я няма горката, реших да пиша за правионо хранене. знам че няма да има ефект и ще продължите да ядете лайната, които в момента ядете но да пробвам.
плодове - опасен вид ядене, гният, ферментират в червата при неправилна консумация. ефекта нарушено храносмилане, болки. ядат се най-добре като отделно хранене или 30 и повече минути ПРЕДИ хранене. да ядеш плодове за десерт е пълна глупост, 95% го правят. защо ? защото всяка храна има различно време за обработка, а плодовете минават направо в червата. да но в момента стомаха ви е пълен с глупости, за които е необходимо 3 часа за преработка. няма от къде да минат тия плодове и гният. по принцип десерта е напълно излишно ядене. както казвам да ядеш десерт е равно на да пиеш нафта :)
зеленчуци - супер храна, може да се комбинират с всичко. малко хора от вас знаят но морковите са сладки на вкус и винагу със олио ... :)
сол - без сол се умира за около месец - два. но ядете толкова много глупости пълни със сол че да си солите и манджите е напълно излишно.всъщност почти всичко има натрий, или сол която за нищо не става. натоварва бъбреци , сърце и др. органи. сърцебиене, високо кръвно и подобни. хувавата сол не е бяла, мръсна е на едри бучки и морска.
има митове със/без сол се отслабва/напълнява това са глупости. нивото на солта в кръвта е едно и също независимо колко сол се яде. и много ясно при голяма консумация бъбреците и сърцето трябва да работят нонстоп на макс и се прецакват, също така и болки във ставите, може и очите.
белтъчини - най добре на закуска
въглехидрати - най добре на обяд, отделно от белтъчини.
мазнини - урана за атомния реактор :) не може без мазнини, ще получавате световъртеж при изправяне при недостиг , но повечето са боклуци. маргарин - отрова за човечеството , изкуствено получена мазнина, яжте колкото искате но не давайте на децата. трансмазнини - боклуци, фастфуд, всичко мазно в пластмасови опаковки и пр. да пиеш олио направо от тубата ? става :) зехрин - има голям мит. има 2-3 вида зехтин. истинският е екста върджин всичко друго е боклуци. по принцип на бутилките пише екстра но това не е зехтин :) по принцип течни хубави мазнини трябва да се ядат. ако ви се вие свят след изправяне, ставане не ядете достатъчно мазнини.
мляко - супер голям мит. напълно безполезна храна. във чешмяната вода има също калций , който се усвоява повече отколкото калция в млякото. за да се усвои калция от млякото трабва калций :)и ако не е комбинирано със спанак примерно няка от къде да дойде тоя калций освен от костите. т.е. колкото повече мляко пиеш толкова повече остеопороза. ох що ли го написах :) остеопороза не е липса на калций, а нарушение на обмяната на калций, вече писах защо.
яйца - супер храна. стреса докато пресичате улицата и някакъв идиот нервно дава газ докато ви чака, безделие, мързел, увеличава повече лошия хорестерол отколкото яйцата :) увеличаването на холестерола почти винаги се дължи на прекалена консумация на зърнени храни и захар и не толкова на приемане на яйца или мазнини, по скоро на скритият убиец - фруктоза. оф що ли го написах :) холестерол - жизненоважен изпълнява транспортна функция. не може да се живее без него. вече писах какво му влияе.
мононатриев глутамат - нима се чудите защо готовите супи са толкова вкусни, въпреки че са боклуци ? еми заради това китайско чудо . ще го има във все повече и повече храни за в бъдеще.
ГМО - какво да пиша. не може да съм протов понеже след 100 годони всичко ще е ГМО. по добре да свикваме :)
колбаси - за бога не :)
хляб - напълно безполезно ястие, може да се замени с лъжица :). може да се яде от време на време за кеф с бобец или лещичка.
общо взето всичко в пластмацови опаковки не става за ядене, опаковани плодове и зеленчуци също. е има и изключения - леща, грах - сурови примерно :)
най добре е да се яде колкото се може по малко. по възможност само една храна. месо със зеленчуци примерно а не месо с ляб.
разделно хранене - ефекта уоу . след месец два че со почувствате отново чочек :)
трябва да си промените начина на готвене. зеленчуци с месо примерно, а не зеленчуци с олио с месо със сол, с ориз, с картофи и за капак с брашно , яйца и мялко. е няма как да стане.
учи се по биология 9-10 клас. излишните въглехидрати се превръщат в мазнини и се трупат в организма “за черни дни” е така се става дебел. т.е пълнее се ако се яде прекалено много , хляб, ориз, картофи, сладка, и др. сладки неща и разбира се прекалено много мазнини - сладка, десерти, боклуци в пластмасова опаковка.
абсолютно свеки може да е с нормално тегло!
защо съм дебел/а ? защото ядете прекалено много! алчното копеле много лапа ! как да отслабна ? еми спри да ядеш 30 пъти повече, от колкото трябва и да пиеш сладки неща !
храната е много важна за , настроеноето примерно, агресивен ли си не си ли. добре ли зле си се чувстваш. повечето болести са от неправилно хранене.
това не се прави за по дълъг живот а за качествен живот. веднъж се живее, ще ям каквото си сикам. да ама много кофти ще пукнеш.

за конец ключа е в храненето, малко хранене , балансирано ph - то тялото по принцип си иска каквото му трябва. разделно не е зле и пот майка :)

24
18 ное 2016 12:24

Нямам думи. Няма по - вдъхновяваща и мотивираща статия. :)

Вероника Налбатска
25
20 ное 2016 08:24

Мария, радвам се, че така ти е подействала. :) Бъди винаги вдъхновена!

Сподели своя коментар

Влез със своя акаунт, преди да коментираш. Ако нямаш акаунт, може да се регистрираш за минута.