Хиперхидроза
Как да се справим с неприятното заболяване?
Как да се справим с неприятното заболяване?
От 17.09.2009, чете се за 7 мин.
В човешкия организъм има около 3 млн. потни жлези с дължина около 4 км и обща повърхност 1000 м2. Техните отвори са разположени на повърхността на кожата, като по-голяма част от тях се намират по дланите, стъпалата, подмишниците и слабините. Те са тръбички, навити в долния си край на клъбца и обхванати от голям брой капиляри.
Потоотделянето при хората и някои животни (маймуни, коне, мулета), играе ролята на основно средство за терморегулация. Слабата окосменост на кожната повърхност и големия брой потни жлези при човека определят значимостта на този процес. Потта съдържа 98-99% вода и 1-2% други вещества (пикочина, амоняк, мастни киселини, млечна киселина, соли, от които най-голямо количество се пада на натриевия хлорид и ензима лизозим).
Потната секреция има значение за:
като количеството отделена пот е строго индивидуално за всеки организъм и зависи най-вече от физиологичното му състояние и условията на средата, в която е поставен (температура и влажност). Обикновено се движи в граници от 600 мл до 1 литър за денонощие (при слаба двигателна активност) до 7.5 литра на пробег (при спортни състезания).
Нормалното потоотделяне е два вида:
Хиперхидрозата, известна още като профузно изпотяване, е състояние на организма, при което се отделя много голямо количество пот. Преди няколко години "Десета ревизия по Международната класификация на болестите (МКБ-10)" определя хиперхидрозата като патологично състояние. При нея се наблюдава нарушение в механизма за охлаждане на тялото, при което той е прекалено активен и се отделя 4-5 пъти повече пот от нормалното. Повишената концентрация на сол при засиленото потоотделяне е причина за силна жажда. Освен това повишеното изпотяване губи значението си на терморегулатор и се превръща в сигурен индикатор за стрес и вълнение. Най-често обилно изпотяване се наблюдава по ръцете, краката и подмишниците, но е възможно да се прояви и по бедрата, кръста, корема, гърба и челото. Не са изключени и изблиците на студена пот.
В медицината са познати два вида хиперхидроза:
Тя засяга 1% от хората на възраст от 15 до 35 год. Симптомите се изразяват в обилно потене, без това да е породено от прием на лекарства или развитие на друга болест. Проявява се само на определени места - длани, стъпала, предмишници, като много често изпотяването е съпроводено с изчервяване при силни емоции и често безсъние. Първичната хиперхидроза крие известна доза наследственост. Специалисти твърдят, че тя се дължи на хиперактивност на симпатиковия дял на вегетативната нервна система.
При нея факторът за наследственост липсва. Обикновено обхваща по-големи част от тялото и се наблюдава постоянно проявление на симптомите. При вторичната хиперхидроза би било трудно да се даде еднозначен отговор на въпроса коя е причината за нейната поява. От обилно изпотяване се оплакват: пациенти, подложени на терапия с антипсихотични средства; спортисти, използващи забранени медикаменти (инсулин, морфин и др.) и обезболяващи средства (някои нестероидни противовъзпалителни средства) - особено за хора, занимаващи се с бойни изкуства, където травмите са доста често срещано явление. От друга страна, ниските нива на естрогените по време на менопаузата при жените и ниското ниво на тестостерон при мъжете, също могат да генерират обилно изпотяване. Нарушената функция на жлезите с вътрешна секреция почти винаги предизвиква хиперхидроза. При заболявания на щитовидната жлеза тя е съпроводена с лошо настроение и безсъние, необичаен апетит, но и рязко отслабване. А ако човек освен от повишена потливост, се оплаква и от жажда и пристъпи на нощен глад, специалистите подозират наличие на диабет.
Няма съмнение, че повишеното потоотделяне създава идеални условия за развитие на гъбични инфекции. Факт е, че влажните и топли места са идеална за тях среда. Напр. неприятната миризма на краката, може да се дължи на гъбична инфекция, започваща в пространството между пръстите и продължаваще по цялото стъпало. Но, инфекция може да се получи и в областта на гърдите и слабините. Друго усложнение, вследствие на обилното потене, може да бъде обрив в резултат на запушване на порите на потните жлези. Най-често в областта на гърба, гърдите и ръцете се появяват обриви.
Хиперхидрозата не е заболяване, което може да доведе до сериозни нарушения в здравословното състояние на организма, но може да повлияе негативно върху качеството му на живот. Симптомите на засилено изпотяване могат да бъдат с различна продължителност-от няколко месеца до години, ако заболяването не се лекува. При някои хора отделянето на пот може да бъде толкова силно, че тя да капе от ръцете. А трябва да се има впредвид, че този процес никога не спира и се активизира, особено през летния сезон. Това от своя страна, несъмнено може да доведе до сериозни социални проблеми и психологически дискомфорт. Хората се затварят в себе си и избягват социалните си контакти, а това неминуемо оказва влияние и върху начина им на работа. Те водят един непълноценен живот, а постоянният стрес заставя потните жлези да работят още по-енергично.
Един активно спортуващ човек, водещ здравословен начин на живот, би трябвало да се разболява по-рядко от другите хора, водещи нецелесъобразен начин на живот. Е, за съжаление обаче, невинаги е така.
Само до преди няколко години усиленото потоотделяне се приемаше за абсолютно положително явление, израз на добрата работа на потните жлези, без да се се разглежда като патология или органично нарушение. Но днес медицината вече има друго становище по въпроса. Известно е, че при процеса потене се наблюдава загуба на две основни неща - вода и енергия. И докато загубата на енергия може да бъде целева, за да предпази организма от прегряване, то загубата на вода е нещо, на което трябва да се обърне сериозно внимание. Защото хиперхидрозата е състояние, при което организмът фактически остава без вода и соли. Факт е, че при спортистите загубите на вода и минерални соли са 4 до 5 пъти повече, отколокото при неспортуващите. А това със сигурност означава едно - всички активно спортуващи хора, дори при първите прояви на заболяването, задължително трябва да се обърнат към невролог, ендокринолог или кардиолог. Но не са рядкост и случаите, когато при злоупотреба с обезболяващи средства или забранени медикаменти, спортистите се оплакват от обилно изпотяване.
Съвременната медицина предлага различни методи за лечение на хиперхидроза, но за съжаление голяма част от тях са слабо ефективни.
Инжектирането на определени дози ботулинов токсин води до намаляването на обилното потоотделяне, вследствие на блокиране на ацетилхолина, който стимулира потните жлези. Прилага се предимно в областта на подмишничните ямки и действието му продължава от 7 до 12 месеца.
Процедура, при която се използва вода като проводник на ток в допустими стойности. Чрез него минерали от водата преминават през кожата и увеличават дебелината на епидермиса, при което се блокира отделянето на пот. Методът е ефективен само при локално приложение, например за стъпалата и дланите.
Използват се антихолинергитици, бета-блокери и някои калциеви антагонисти. Тези препарати потискат стимулирането на потните жлези на различни нива.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече