Чушки - разнообразни и полезни

Чушките, наричани още сладък пипер, принадлежат към семейството на Capsicum (от лат. език capsa, което означава кутия). Биологичното семейство включва две големи категории от вида: сега известната голяма сладка чушка и многообразни видове от лютиви чушлета, различаващи се по цвят, големина, форма и лютивина.

В България са разпространени най-вече зелена и червена чушка, докато на различни места по света се отглеждат бели, жълти, оранжеви и дори виолетови чушки.

Всъщност червената и зелената чушка са плод на едно и също растение, но в различен стадий на зрялост. Червените, които са оставени на стръка почти до края на лятото, са много по-ароматни и сладки, но и зелените чушки имат своето очарование и приложение. С лек дъх, свеж и суров вкус, те са неизменна съставна част в първите летни салати.

Жълтите и оранжевите чушки са сходни по сладост и сочност. Отглеждат се главно в топлите средиземноморски държави. Испания, Кипър, Франция и Италия са и най-големите износители на чушки в Европа.

От кога датира чушката?

Като всекидневен зеленчук тядо такава степен се е превърнала в неизменна част от ежедневното ни меню, че рядко се замисляме кога е пристигнала по нашите земи и откъде. За нейна родина се приемат Южна Америка и Западна Индия. Откриването е в началото на XVІ век от испански изследователи, кото пренасят чушките в Европа. Твърди се, че  Христофор Колумб е донесъл първите семенца в Европа като дар за испанската кралица. Първоначално само зелените чушки били използвани, след това стават известни и червените, а по-късно оранжевите и жълтите.

Хранителен състав на чушките

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр:

• Този вид зеленчук е особено богат на витамините А, В1, В2, В6, С и Е, като количеството на витамин С е с пъти по-голямо спрямо това в магданоза и цитрусовите плодове. Червените и оранжевите чушки са по-богати на витамин С и съдържат 30 пъти повече каротин от зелените такива.
• Чушките съдържат биофлавоноиди, които осигуряват добра превенция на организма срещу сърдечно-съдови и неопластични заболявания.
• В 100 гр чушки се съдържат около: 10 мг калций, 13.2 гр магнезий, 24 мг фосфор, желязо, калий, ниацин, триптофан и захари, особено в лютите сортове. Чушките се отличават и с високо съдържание на цинк, който е в количество, два пъти по-голямо спрямо това в краставиците, доматите, марулята и тиквата, и 4 пъти по-голямо спрямо това в динята. Известно е, че цинкът е микроелемент, който играе ключова роля в процесите на растеж и развитие при малките деца, освен това е важен и за имунната система на организмите.
• Лютите чушки са богати на капсаицин - вещество, което подпомага бързото изгаряне на калориите, с изразено антиоксидантно действие и благоприятно влияние върху процесите на кръвоснабдяване на кожата. За лютите чушки е всеизвестен и фактът, че са особено мощни афродизиаци.

Как да изберем и да съхраним чушките?

Винаги избирайте ярки, жилави и лъскави зеленчуци с гладка кожа. Чушката трябва да ви се струва тежка за своята големина. Не взимайте чушки с петна и повредени участъци. Съхранявайте ги в хладилник в полиетиленова торбичка или в отделението за плодове и зеленчуци, не по-дълго от пет дни.

Идеи за използване на чушката

Лесен за приготвяне, този традиционен зеленчук само трябва да се почисти от семките и дръжката, после да се нареже на ситно на ленти или на кръгчета, както е необходимо, за да подхожда на ястието. Небезизвестни са и целите чушки, пълнени с кайма и ориз, и заляти със сос Бешамел. Еднакво вкусни са и сурови, и готвени.

Сладкият им аромат и вкус се увеличава многократно, ако са запечени на грил, барбекю с дървени въглища или фурна. Особено вкусни са мариновани или в омлет, върху пица, в спагети или супа. Печени, обелени и пасирани - те са колоритна и нискокалорична гарнитура към изпечено месо и риба.

Примерни рецепти с чушки

Чушките винаги придават цвят, аромат и парлив вкус и са идеално допълнение към кебапи и пържени месни ястия. Вървят добре с пилешко и свинско месо в йенска тенджера, гювеч или глинени съдове. С подправено пикантно месо за сос Болонезе или чили, или с други зеленчуци като домати, патладжани, тиквички можете да приготвите класически зеленучков гювеч (известен още като рататиля или рататуй в италианската и френската кухня).

Можете да приготвите италианска пепероната или да смесите червени, жълти и зелени чушки, приготвени на бавен огън с чесън, домати, зехтин и лук, и дълго да им се наслаждавате през студените зимни месеци. Ако добавите разбити яйца в задушената смес, така ще си осигурите една сравнително здравословна вечеря.

• Зеленчуков джоб: пълнени чушки с риба тон, домати и овесени ядки
• Пълнени чушки с пилешко филе
• Постни чушки, пълнени с кафяв ориз
• Паеля
• Гювеч с патладжани, ориз и домати
• Супа с букет от зеленчуци
• Печени бъркани яйца в гнездо от зеленчуци на тефлон

Преливащи от цвят и витамини, чушките се превръщат в допълнителна закачка във вашия стил на готвене. Топлите приятни лъчи на есенното слънце приятно предразполагат към приготвянето на вкусните, пълни с енергия и абсолютно разнообразни гозби с чушки.

Идеи за използване на чушката

Лесен за приготвяне, този традиционен зеленчук само трябва да се почисти от семките и дръжката, после да се нареже на ситно, на ленти или на кръгчета, както е необходимо, за да подхожда на ястието. Небезизвестни са и целите чушки, пълнени с кайма и ориз, и заляти със сос Бешамел. Еднакво вкусни са и сурови, и готвени. А сладкият им аромат и вкус се увеличава многократно, ако са запечени на грил, барбекю с дървени въглиша или фурна. Невероятно вкусни са и мариновани или в омлет, върху пица, в спагети или супа. Печени, обелени и пасирани-те са колоритна и ниско калорична гарнитура към печено месо и риба.