Интервю с Деница Стефанова (diva 97)

"Не забравяйте да се грижите за духа си - той също има нужда от "храна" и "тренировки"..."

Обект на следващото интервю е Деница Стефанова (diva 97). Тя е оригинален член на BB-Team обществото от самото му зараждане в интернет пространството. Всъщност diva 97 е сред първите дами, които забелязаха потенциала на мъжкия ни клуб още преди 2004-а година. Приятно четене!

Представи се на читателите?

Казвам се Деница Стефанова, на 33 години, зодия Скорпион. Родена съм и живея във Варна. Омъжена, с едно дете.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

За първи път влязох във фитнес зала преди повече от 10 години. Преди това, след раждането на сина ми през 1997 г., правих отчаяни опити да тичам в градината, но издържах около 200 метра и бързо се отказах.

Мислех, че от мен спортист никога няма да стане, защото висенето по кафенета беше далеч по-приятно занимание.

Като малка исках да спортувам, защото бях пухкава  в периода на пубертета и много ми се подиграваха.

За съжаление моите родители имаха амбиции, различни от спорт, и ме записваха на пиано, английски, математика и подобни безинтересни за мен неща.

Сериозно започнах да ходя на фитнес, да тичам и да чета за "спортно" хранене през 2003 г.

Причината беше, че съпругът ми отвори малка фитнес зала в приземния етаж на кооперацията ни и просто нямах оправдание да не ходя. Беше близо и безплатно.

Отначало ми беше досадно, но после буквално се пристрастих. Година по-късно съвсем случайно отидох на тренировка по тае бо в читалището до нас и установих, че това е моят спорт.

Тренировката се водеше от каратисти и беше доста по-различна от стандартното тае бо, което е скучно.

Имахме самоотбрана, катерене по въже, спаринг, разни практики от бойните изкуства, ходехме да тренираме на открито, качвахме стълби, правехме опори, кофички и други забавни неща, които и до днес са част от спортното ми ежедневие. Групата определено ми липсва.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Работя в  семейната ни фирма, която се занимава с различни неща, но предимно с продажба на недвижими имоти. Понякога помагам на съпруга ми във фитнеса.

През останалото време се занимавам с домакинството и сина си. Работата ми е такава, че съм на ненормиран работен ден и мога да правя нещата, които обичам, в това число и спорта, когато реша без да се съобразявам с работно време.

Детето ми е голямо и от няколко години си има собствен живот, така че не се налага да го обгрижвам.

В интерес на истината свободното време понякога ми идва в повече, защото съм холерик и ако не правя нещо непрекъснато, хармонията ми се нарушава и ставам нервна.

Не мога и не обичам да съм в покой. Почивам си, действайки.

Обикновено когато нямам работа тичам, чета, разхождам се, правя плаж, дописвам магистратура, уча италиански, излизам с приятели. Рядко гледам телевизия.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Колкото и да е странно, нямам и не искам да имам цели. Този период отмина.

Искам да се наслаждавам на всеки миг от настоящето, без да го превръщам в план за бъдещето. Всъщност това е едно от постиженията ми.

Иначе имам прекрасни дете и съпруг, стабилен брак, работа, образование, хармонично и здраво тяло, издръжлива и силна съм и физически и психически.

Кога и кое провокира в теб (книга, духовна практика, учител) стремежа към себепознание и духовно израстване? Къде започна промяната и успяваш ли да задържиш баланса?

Преди няколко години, вследствие на крайни диети и претрениране, които пък бяха вследствие на вътрешен конфликт, си докарах сериозни проблеми от физическо и психическо естество, "белезите" от които си ги нося и до днес.

Тогава бях обиколила повечето лекари във Варна и всички искаха да ме натъпчат с хормонални препарати и успокоителни. Аз някак вътрешно усещах, че не бива да ги приемам.

Започнах да търся други начини за лечение. Затворих се в себе си. Естествено, исках на първо време да оправя физическите симптоми, но колкото повече четях и търсех, толкова повече осъзнавах, че проблемът е много повече душевен, отколкото физически.

Това рязко промени нагласата ми към всичко. Запознах се с Иван Петърнишки и първият метод на самолечение, който започнах, беше ТЕС (Техника на емоционалната свобода).

Книгата, която най-много ми е повлияла е "Слушай своето тяло, твоят най-добър приятел на земята" на Лиз Бурбо.

Допълнително чета разни любими за мен блогове за себепознание, ходя и на дихателни практики.

Но няма ли го смирението и стопроцентовата вяра в себе си, всичко е безполезно.

Промяната започна, когато видях физическите резултати от душевното "лечение". Бях си простила, бях спокойна, бях смирена.

Не ме интересуваше нищо материално, не знаех какво ще ям след два часа и дали е органично, не знаех къде ще ходя следващите часове, дни, нито колко процента мазнини имам.

Просто живеех тук и сега. Възстановявах се малко по малко.

За съжаление не успявам да задържа баланса. Трудно е... Живеем в кофти съвремие.

Хората са нервни, животът ни е натоварен с битовизми и отрицателна енергия.

Все още не съм достатъчно силна психически, да не кажа темерут, за да игнорирам "дразнителите". Много ме тровят злите, завистливи и злобни хора.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Наблягам на умерено до високоинтензивни аеробни тренировки предимно на открито, съчетани с умерени тренировки с тежести. Много рядко тренирам крака.

В хранително отношение основният ми принцип е да приемам качествена и чиста храна, да не ям боклуци, както и храни, които не ми понасят.

Обичам много риба, плодове, зеленчуци и семена и това са храните, които присъстват ежедневно в менюто ми.

Пълнея много от тесто и млечни продукти и ги избягвам. Червено месо и карантия не ям.

Била съм 6 години лакто-вегетарианка и около година на разделно хранене. И двете имат предимства, но не са моите режими.

Общо взето с времето се научаваш да се храниш с това, което ти действа добре, но докато се стигне дотам, минават доста години.

Да не говорим, че от много четене за диети и режими позагубваме способността си да се храним според нуждите, а не с главата си.

Опитвала си различни тренировки и хранителни режими. Кои ти доставят най-голямо удоволствие?

Винаги съм харесвала аеробните спортове. Това, освен че ми доставя удоволствие, ми помага да влизам бързо във форма, защото наистина харесвам да го правя.

Обичам да тичам и да правя комплекси, както и тае бо. Обичам да ходя с часове. Издръжлива съм, но не съм особено силна, но пък и не искам да бъда.

Относно храненето, през топлите месеци интуитивно съм на циклично хранене (Воинска диета), а през зимата умерено НВД ми действа прекрасно.

Спазвам някои принципи на храненето според кръвната група. Моята е доста специфична (нулева отрицателна), но наистина много неща се припокриват с това, което обичам и което не ми влияе добре.

Всичките ми опити да премина към друг вид хранене, например ВМ-НВД през зимата и балансирано хранене по часове през лятото,  са ме обзавеждали с няколко килограма.

Смятам да приключа с експериментите.

Какви методи на трениране си прилагала и кои от тях намираш за най-ефективни (при теб), и кои най-много ти допадат като усещане?

Почти всички методи съм прилагала.

Дълго време се пребивах от повторения между 40 и 60 в серия и кардио, както и от двуразови тренировки, както и от силови тренировки с малко повторения на предела на възможностите ми. 

Минала съм през пилатес, тае бо, аеробика, боди пъмп, маратонско бягане, комплекси.

Аеробните тренировки с умерена  до висока интензивност и упражнения с умерени тежести в протокол 3-4х8-12  ми пасват най-добре и са най-ефективни при мен, когато искам да вляза във форма.

Всички упражнения за крака ми се отразяват изключително негативно и не само че не ми помагат, а ми влошават положението.

Обяснявам  си го с проблемните кръвоносни съдове, които просто не могат да понесат натоварването.

Тук се повтарям, но все пак като усещане ми допадат тае бо, кикбокс, спаринг, кросове на открито, не харесвам силови тренировки.

Много уважавам бойните изкуства, йогата, кикбокса и художествената гимнастика.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Единствените добавки, които съм използвала, са минерали и рядко витамини, и то не от разтворимите, ами чисти. Нямам и намерение да използвам.

За мен хранителните добавки са продукт на фармацевтичната индустрия, която е една машина за пари. Тя лекува разболявайки, за да лекува.

Освен това няма да съм удовлетворена от себе си, ако знам че съм постигнала формата си с помощта на химически добавки.

Предпочитам трудния начин, но знам, че всичко е 100% плод на моите усилия. Освен това си мисля, че ние сме съвършено творение на природата, за което няма невъзможни неща и без синтетика.

Просто трябва да комуникираме със създателката си и да търсим там решението на здравословните и емоционалните си проблеми, както и за подобряване на формата си.

Какво повече ти трябва от хубава храна, чист въздух и достатъчно движение, за да се чувстваш и изглеждаш добре.

Разкажи нещо повече за билките и как откри пътя към тях?

Започнах да се интересувам от билколочение и природни методи и да ги изпитвам върху себе си, когато преди години имах сериозни здравословни проблеми.

Прочитането на листовката на лекарствата, които трябваше да пия, както и отношението на лекарката към състоянието ми завинаги ме "разведе" със съвременната медицина.

Започнах да ходя на източни масажи и акупунктура, пиех сибирски билки и хомеопатични хапки. Четях и чета много за натуралните методи на лечение.

Старая се и на близките си да помагам без лекарства, когато имат здравословен проблем.

На много места по света (Индия, Тибет, Япония) традиционната хомеопатия и билколечение са предпочитан и доказан метод на лекуване.

Навремето хората са били лекувани от знахари. Защо бягаме от това, което са ни оставили предците ни?

Оптимист съм, защото все повече хора се връщат към природата и нейните методи.

Аз не съм някаква заклета билкарка, но смятам, че болестта на физическото тяло е симптом на емоционалното и първо трябва да се работи в тази посока.

Билките са чудесно, допълващо лечението средство, просто им трябва време да подействат. С две думи смятам медикаментите за напълно ненужни.

Опиши накратко един свой ден?

Ставам рано, около 6 часа. За жалост не спя много нощем от години. Пия кафе на гладно. Оправям къщата и се приготвям за работа.

Излизам около 8.00-9.00 ч. и се опитвам да свърша всичко до обяд, за да си освободя деня. Не закусвам.

Когато не съм на работа, използвам интервала да почина, почета, и за типично женски неща от рода на лакиране, маски и подобни.

Рядко тренирам сутрин, освен ако не са дихателни упражнения. След 13.00 ч. съм на плаж.

Надвечер, ако ми се тренира, тичам в градината, правя си дихателния комплекс, минавам през фитнеса за тежестите и се прибирам.

Ако не тренирам, уча италиански, чета книги или отивам на разходка, кафе или кино с детето или приятелки.

Най често в тренировъчен ден разпускам малко вкъщи и излизам с приятели или семейството.

Ако съм решила да си остана у дома, вечерям на терасата ни, която има прекрасна гледка към морето. После пак чета или гледам телевизия и си лягам.

В нашето семейство от години нямаме часове за вечери, лягане и подобни, така че всеки е свободен да прави каквото иска.

Разбира се, когато имам работа през целия ден или през зимата, нещата малко се променят.

Последният ти дневник се казва ”Аз съм това, което съм “. Би ли разтълкувала това определение?

Дълги години се опитвах да избягам от истинкото си аз, като правех неща против волята си. Включително и в спорта и храненето.

Това не само не ми носеше очакваните резултати, но и ми създаваше един вътрешен конфликт, който буквално ме съсипваше физически и психически.

Един ден просто си зададох въпроса "Защо и за кого го правя?"

Тогава някак излязох от илюзията и започнах да живея като мене си, а не като някой, в когото исках да се превърна.

Мисля, че всеки минава през подобни състояния. Важното е да се намери все някога.

Затова в последния ми дневник описвах всичко което върша, включително и лошата храна и нещата, които са далеч от здравословни.

Това е период, който е част от моя живот и аз съм го приела. Щеше да е лицемерно спрямо мен да пиша само дните, в които съм се държала и хранила "прилично"  според някой си.

Научих за себе си, че трябва да бъда себе си. Затова преминах през "Дневник на Дива", "В търсене на баланса", до  "Аз съм това, което съм". Мисля, че доста напредвам.

Ти си против добавките, против месото и против други "изкуствени" елементи, които приемаме. А какво мислиш за силикона – не е ли и той вид "изкуствена добавка"?

Въпросът малко е омекотен, но аз нямам какво да крия. Да, имам силиконови импланти. Това не променя възгледите ми относно "изкуствените" елементи. 

Прибягнах до тях не от суета, а защото имах сериозна асиметрия в двете гърди след кърменето.

Изчаках 8 години след раждането, за да се убедя, че съм готова за подобна интервенция. Не съжалявам, защото усещането да съм непълноценна жена преди операцията беше смазващо.

В тази връзка подкрепям естетичната хирургия, ако се отнася до коригиране на сериозни малформации, ампутации и дефекти, а не за кеф.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Минала съм през почти всички дамски спортове – аеробика, пилатес, боди пъмп, каланетика.

Много бих искала да се занимавам с бойни изкуства и кикбокс, но поради разни причини не мога. Смятам да се върна към йогата по-сериозно.

Харесвам също и танците във всичките им варианти.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Понякога правя. Вече все по-рядко, но се случва. Навремето буквално живеех, за да спортувам и почти нямах личен живот.

За любител-спортист това е напълно ненужно.

Ако спортът е занимание, което обичаш и правиш за удоволствие и тонус, не е необходимо да се правят жертви.

Успя ли духът да надделее над тялото? Или с други думи, личното щастие и спокойствие да са по-значими от външния вид?

Все още съм далеч от това да бъда повече дух и по-малко тяло, но се старя да поддържам баланс тяло/дух.

Работя върху това да превъзмогна суетата. Определено вече живея, за да живея, а не живея, за да изглеждам добре. 

Щастлива съм в момента, не съм спокойна, но съм щастлива със себе си и в себе си, макар и не в перфектната си форма.

Какво се случва с егото? Успяваш ли да го превъзмогнеш и как?

Не мисля, че ще превъзмогна напълно ЕГОТО, но се опитвам да извлека най-доброто от него. Това интервю не е ли също от ЕГО?

Например вече не е толкова важно за мен да съм съвършена на външен вид, а да се чувствам добре.

Спрях да се вглеждам в разни подробности от рода на гримиране, за да отида до магазина, оправяне на косата за фитнеса, изряден маникюр за кварталното заведение и подобни изпиващи енергия дейности. 

Спрях да се съобразявам с общественото мнение. Спрях да правя неща против волята ми.

Но имам още много неща да "изчиствам" в себеусещането, отношението ми към околните и изобщо към живота като цяло.

Кое е по-важно - да бъде една жена атлетична по-дълго време и заради козметични въпроси или суета да няма деца или да дари живот за сметка на тялото си?

Чудесни въпроси са това. Не бих жертвала щастието да съм майка на никаква цена, била тя козметична или друга.

Но това не се и налага, защото двете неща са напълно възможни и съвместими. След раждането съм в много по-добра форма от когато и да било.

Истината е, че просто се иска да положиш усилия за това. А удовлетворението е двойно, особено когато детето ти каже "Мамо, много си хубава".

Смятам да си "жертвам" формата още веднъж и да родя второ дете. И между другото, колкото по-късно ражда една жена, толкова по-трудно влиза във форма после.

Колко труд и старание и какво ти костваше да подържаш такова тяло и след раждането?

Аз преди раждането (преди 14 години) и години след него изобщо не бях в добра форма, защото не спортувах и се прехранвах със солети, зрънчо, сандвичи и ябълки.

Да измина 100 м пеша беше истинско наказание за мен. Не съм била дебела, но бях просто нормално момиче без грам мускулна маса.

Добрата си форма я постигнах с много спорт, НВД и ограничения, но това беше преди доста години.

Оттогава единственото, което трябва да правя, е да спортувам умерено и да се храня с качествена храна, за да я поддържам, което не винаги правя.

Благодарна съм, че имам прилична структура, която е много податлива на оформяне.

За жалост имах залитания с храната и тренировките и в един тежък период миналата година бях качила няколко килограма, но всичко се нормализира.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Ако човек няма желание, едва ли някой и нещо може да го мотивира, но общо взето съм добър пример за хората около мен и мисля, че имам своя принос за промяната в начина на живот на познатите си.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Фитнес индустрия за България ми звучи твърде грандоманско, но спортният и здравословният живот на българина е на много високо равнище според мен, колкото и да се твърди обратното.

Българите се хранят прилично и се движат в пъти повече от хората в други, далеч по-развити държави.

И най-важното е, че го правят с малкото възможности, с които разполагат. Да не говорим, че нашата храна е далеч по-качествена и пълноценна все още.

Надявам се да го оценим и да престанем да внасяме чуждите боклуци, както и да започнем да даваме пример за здравословен живот на децата си.

Те правят това, което виждат.

Какви съвети би дала на начинаещите във фитнеса?

Когато решат да започнат, да знаят какво искат и какво да очакват.

Да се доверяват, освен на професионалистите, но и на собствената си мъдрост и усещания, защото един режим действа индивидуално на всеки, и ако не пасва на същността на човек, ще се превърне в мъчение, оттам каузата е загубена.

Все пак, за да намериш своя спорт, се изисква малко усилие да го потърсиш.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

След първите си опити във фитнеса си купих и първия домашен компютър. Тогава за първи път написах в Гугъл не "диета", а "хранене при тренировки".

Първият сайт, който излезе, беше този на BB-Team. Допадна ми, въпреки че информацията беше твърде сложна за мен като новобранка.

Четох сигурно 2 години, преди да се осмеля да пусна първия си пост във форума.

Нямам забележки към сайта. Дори мисля, че BB-Team може да излезе от пределите на виртуалното пространство и по примера на кросфитърските тренировки по градове, както и кампании на известни фирми, да организира редовни спортни мероприятия и семинари на територията на цялата страна.

Мисля, че споносори и участници няма да липсват. Стига само с този интернет.

За тези години, прекарани в BB-Team, какво научи за себе си? Промениха ли се възгледите ти за здравословен начин на живот и спорт и как?

Определено възгледите ми са се променили, особено през последните две години. 

Здравословен начин на живот не е просто спорт и хубава храна, това е съвкупност от много повече неща. 

Ние сме дух и тяло и трябва да се грижим и за двете с еднакво внимание и постоянство.

Обикновено накланяме везните към тялото, пазим диета, спортуваме, но усещаме, че нещо ни липсва. Духът също има нужда от "храна" и "тренировки". 

Медитацията, йога, осъзнатото дишане, четенето на книги, разходките сред природата, себеуважението и любовта, дори и масажите допълват празнината, поне за мен.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им по пътя към постигане на мечтаната фигура да не забравят да се грижат и за духа си, защото той ще им трябва през целия живот.

Разбира се, пожелавам им да бъдат здрави, щастливи и да се радват на живота.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1