И още за виното

Трифон Зарезан

Трифоновден

Българският народен празник в чест на свети Трифон, познат още с имената: Ден на лозаря, Трифоновден, Зарезановден.

Българската православна църква чества Трифоновден на 1 февруари, а по григорианския календар празникът е на 14 февруари.

С този ден се припомня идването на пролетта, а според обичая мъжете отиват на лозето с нова вълнена торба, в която има питка, сварена кокошка и бъклица с вино.
Предстои специален ритуал („зарязване“) – всеки от лозарите се прекръства и от три главини отрязва по три пръчки. След повторно прекръстване, лозите се поливат с донесеното в торбите вино.

Избира се „царя на лозята“ и се започва угощението и веселбата из селото/града – лозарите теглят царя, седнал на колесар и под звуците на народна музика минават през всеки дом. Домакинята изнася вино и черпи всички, а накря виното се плисва с благословия „да е на берекет“ и „да прелива през праговете“.

В различните краища на България може да се срещнат и други имена на празника, както и различни благословии.

„Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет.“

Зарезан в града?

Съвместим ли е Зарезановден със съвременната градска култура? Защо не -под формата на интересен прочит.

Точно това прави Българската асоциация на независимите лозаро-винари (БАНЛВ) през 2018 г., като съвместно с четири винени места в столицата ни организират дегустация с „Вход свободен“. Дегустират се вина от избите – членове на Асоциацията, а събитието носи името Tour de Зарезан.

Организаторите продължават със Софийския квартален Tour de Зарезан и през 2019 г. (09.02), съвместно 5 обекта - домакини, които предлагат дегустация на 38 вина.

Да, този прочит на празника е различен от традиционния и мъжете не ходят на лозето с вълнена торба, но е една чудесна възможност да се популяризира българското вино, да се разкаже повече за избите и работата на винарите, защото, както Емил Коралов** казва в интервюто си пред “The Wine Inside” ,“При виното трябва много мисъл.“

Виното и правилното му съхранение

Ще се спрем на оптималното съхранение на виното в домашни условия.
Избите и съхраняването на голямо количество вино са тема, която е твърде специфична и ще я оставим за любители и професионални винари.

• Кухнята е едно от възможно най-лошите места за съхранение на бутилките, защото температурата е прекалено висока. Хладилникът също не е удачен вариант – там пък е прекалено студено. Хубаво е да държите виното в помещение с температура 8-10 ˚C.
• Мястото трябва да има добра вентилация и влажност на въздуха. Не е добра идея да държите при виното си силни аромати. Казват, че виното диша.
• Изкуствената светлина пречи не само на хората, но и на виното – дръжте го на тъмно (естествената светлина също не е желателна).
• Бутилките не бива да стоят изправени, а в легнало положение. Това се прави с цел виното да има досег с корковата тапа, за да я предпазва от изсушаване и пропускане на въздух. Според други специалисти още по-добрият вариант е, ако бутилката стои под ъгъл, така че тапата да има досег и с виното, и с въздуха.
  Изключение от това правило правят бутилките с изкуствени тапи или капачки с винтове.

Виното и глобалното затопляне

За съжаление се оказва, че глобалното затопляне може да повлияе негативно на виното в бъдеще. Дори малки температурни промени биха довели до влошаване на вкуса на обичаната напитка.

Виното и жените

• В Древен Рим жените нямали право да пият вино. Още по-стряскащо е, че съпругът имал право да убие жена си по закон, ако я хване да пие вино.
• Добре е, че това се е променило, защото според едно проучване в Италия жените, които пият една-две чаши вино дневно, се радват на по-добър секс спрямо жените, които не пият изобщо.
  В изследването участие взели 800 жени на възраст от 18 до 50 години, чието сексуално удовлетворение било сравнено чрез индекс за сексуална функция при жените. Този индекс се използва от лекарите при оценка на сексуалното здраве на жените.

Виното и температурата на сервиране

Различните вина следва да бъдат сервирани с различна температура.
Прието е, че за белите вина тя трябва да бъде между 7-10˚C, за червените – 10-15,5˚C, а за шампанското между 6,1˚C – 7,8˚C.

Виното и чашите

Чашите за вино се състоят от основа, ствол и купа.
Биват три големи категории – за червено, за бяло вино и за шампанско.

• Чашите за червено вино са с по-голяма купа, за да може ароматната напитка да си взаимодейства с кислорода и да отпусне богатия си аромат.
• Бялото вино се сервира в по-издължени чаши и с по-тясна купа. Заради по-ниската температура, те не отделят толкова аромати.
• Шампанското се налива във високи и тесни чаши, за да може балончетата с въглероден диоксид да се задържат по-дълго в течността.
• Всички чаши се държат за столчето, а не за купата, за да не се повишава температурата на виното от ръката.

Виното и наздравицата

В Древна Гърция домакинът на вечерята отпивал първи от виното, за да гарантира, че то не е отровено.
Оттам произлиза фразата „пиене за нечие здраве“. Впоследствие тази традиция е продължена от римляните.

Виното и отлежаването

Знае се, че хубавото вино е добре отлежалото, защото в процеса на стареене то развива вкуса и аромата си.
Такива вина са само за ценители и много малко хора имат търпението да чакат десетилетия. В момента на пазара се предлагат и вина, които са годни за консумация в рамките на 1-2 години след производството им.

Интересно е, че с времето червените вина избледняват, а белите – потъмняват до златистокафяв цвят. Тези процеси се дължат на взаимодействието на виното с кислорода в процеса на стареене.

Оенофобия

В списъка с интересни човешки фобии влиза и страхът към виното, наречен оенофобия/винофобия.

Най-старото годно за пиене шампанско

В потънал кораб в Балтийско море са открити бутилки от пенливата течност, които са годни за консумация след прекарани близо 200 години на морското дъно.

Виното и храната

„Ястие без вино е като ден без слънце.“ (Робърт Мондави)

Казват, че когато конкретно вино се съчетае с определена храна, между тях се образува синергия и се появява трети вкус, различен от този, който предлагат напитката и храната поотделно.

Смята се, че богатите и тежки на вкус храни си подхождат с по-богати и тежки вина. И обратното – леките храни искат леки вина.

Вероятно сте чували за „правилото“, че червеното вино си подхожда с червено месо, бялото – с бяло месо и/или риба, а сладкото вино – с десерти.

С днешна дата това схващане е по-скоро морално остаряло и експерите съветват виното да се съобрази с интензивността на цялото ястие, неговите вкусове и не на последно място – подправките, с които е приготвено, включително и придружаващите го сосове.

Както се казва – пиенето на вино следва да е удоволствие. Експериментирайте.

Когато предстои да бъдат сервирани няколко вина, е добре да се спазва последователност от леки към по-тежки.

• Бяло вино – преди червено.
• Младо вино – преди отлежало.
• Сухо вино – преди сладко.

Вино и сирене

Една от най-хубавите комбинации е между вино и сирене. Все пак, за да се извлече най-доброто от нея, е нужно да подберем подходящите елементи.
Запазете долната картинка, за да имате под ръка добър съветник, когато искате да впечатлите гостите си.

Вино и зеленчуци/плодове

Ако все пак не ви се експериментира в съчетанията и имате нужда от готови комбинации, които да опитате, може да се спрете на следните:

• Саке (оризово вино) си подхожда с ябълки, гъби, целина.
• Шампанското е в хармония с авокадо, ягоди, трюфели, аспержи.
• Пино Гриджо харесва домати, авокадо, аспержи, артишок, патладжан, праскови.
• Поднесете совиньон блан с пресни билки, моркови и зеленчуци с тъмнозелени листа.
• Шардоне е приятел със сладката царевица и боб, а розето – с домати, маслини, джинджифил, диня.
• Светлочервените вина вървят с гъби, нахут, моркови и череши, докато за средночервените вина по-подходящи са: домати, патладжани и лук.
• Интересно е, че наситените червени вина се съчетават добре с чесън и чушки.
• За сухи вина – артишок, ядки, сушени плодове, а за сладки вина – сливи, ягоди, портокали.

Виното в цифри

Интересно ли ви е да разберете какво стои зад чашата ви с вино?
Не се чудете, защото ние имаме готов отговор – около 75-100 на брой гроздови зърна!

Ето и още цифри:

• 75-100 гроздови зърна = 1 грозд
• 4 грозда = 5 чаши
• 5 чаши = 1 бутилка
• 12 бутилки = 1 кашон
• 24 кашона = 1 буре

И все пак... да не забравяме количествата

• „Никое тяло не може да бъде толкова здраво, че виното да не може да го повреди.“ (Плутарх)
• „Много вино – малко ум.“ (Менандър)
• „Малко вино – лекарство, много – фатална отрова.“ (Авицена)

Ако обичате вино, бъдете внимателни с употребата му, защото полезните му свойства могат да бъдат извлечени именно при здравословното му разумно количество.

„Пропуснахте здравословните ползи на виното!...“

Разбира се, че не сме – ако виното нямаше здравословни ползи, едва ли щяхме да пишем материал за него.

Нека си припомним статията за чаша червено вино, за да разберем:

• каква е легендата за виното;
• кои са най-популярните български червени вина;
• кое е по-добре – червено или бяло вино;
• защо червеното вино има чудодейни сили;
• какви са здравословните ползи на „безценната напитка“;
• трябва ли да броим чашите си, за да извлечем здравословните ползи на виното;
• каква е нормата за дневното количество вино за мъже и жени.

За българското вино

Немалко хора се обръщат към вносни вина, но си заслужава да се обърне внимание и на българското.

Според “The Wine Inside” (българският блог за вино, пътешествия и култура), има 7 основни причини да изберем българското вино.

Накратко те са:

• Сериозните инвестиции в производството на вино в България, направени в последните 10-на години. Избор на подходящи терени, проучване на почви и микроклимат;
• Приемственост между поколенията енолози и търсене на подкрепа на технолози от водещи „винени“ страни. Все повече млади български технолози завършват образованието си в престижни университети, придобиват опит в утвърдени страни, задаващи стандартите в областта на виното, след което се връщат в България, пренасяйки и надграждайки това, което са научили;
• Съществуването на малки, семейни изби, които правят хубаво вино от собствени лози. Партидите са ограничени, но така качеството е добре контролирано по време на целия процес при производството на виното;
• Вносните вина обикновено са експортирани без да са „помирисвали“ дъб, докато нашите елитни български вина отлежават с години в дъбови бъчви. Имайте предвид, че сериозни български изби не си позволяват изкуствено състаряване на вината чрез използване на дъбов чипс;
• Разположение на повечето изби – отдалеченост от големите градове, в райони с чиста природа;
• Преосмисляне на отношението към местните сортове, селекция на лозите;
• Да ценим нашето вино, защото ако ние не го смятаме за уникална ценност, как да очакваме да го оценят по достойнство навън?
   

Ами... да налеем чаша вино и да си кажем "НА-ЗДРАВЕ"!