Стрес

Основни характеристики, особености и последствия от стреса

публикувано на 23 фев 2009
обновено на 24 фев 2009
Четиво за 10 минути

Една дума изниква в съзнанието ни, когато си представяме съвременното общество, работата, улиците, градския транспорт, задръстванията. Това е думичката "стрес". Постоянен спътник на всеки от нас. Но знаем ли кой е всъщност той и какво ни причинява?

Стрес

Какво е стрес?

Стресът представлява цялостна нервнофизиологична реакция на организма на определени физически, психически, здравословни и други дразнения. По принцип "идеята" на стреса е положителна за организма; подложен на условия, които се считат за екстремни или поне проблемни, организмът се мобилизира чрез стреса и се подготвя да реагира на евентуални проблеми.

Стресът може да е положителен или отрицателен. Положителен стрес може да бъде например този при извършването на работа с приятен резултат за извършилия я. Отрицателен стрес може да бъде страха или параноята. Според класификацията на Селие положителният се означава като стрес, а отрицателният-като дистрес.

Поставен под въздействие на външни фактори, организмът се опитва да се адаптира към особените условия и това поражда реакция, която Кенън обозначава като алармена, а Ханс Селие именува с популярното й днес име: стресова реакция. Стресовата реакция е нормалната организмова реакция на стресов фактор. Обичайно трябва да се премахне стресовият фактор, за да се нормализира състоянието на организма.

Какво се случва с организма при стрес?

Макар и да знаем много за биохимията и физиологията на стреса, все още не е напълно ясен механизмът на зараждането му.

Ако е налична твърде повишена мускулна или нервнопсихична активност, в кръвта се увеличават катехоламините[1] - група хормони, секретирани от надбъбречната жлеза. Те имат редица въздействия, като например повишаване на кръвното, кръвнозахарните нива и пр.. Веднага се поражда отговор на нервната система, който активира симпатикуса[2]. Нещо повече, функцията на катехоламините е да активират хипоталамуса[3] и неговата хормонална секреция, чрез която той е способен да регулира телесната температура, апетита, отделителната система, кръвнозахарните нива. Надбъбречните хормони служат като посредници, отключващи вече създадените и натрупани хипоталамусни хормони, чрез които се въздейства на жлези като хипофизата. Вероятно голяма част и от реакцията на нервната система е провокирана от хипоталамуса, който има изразена нервнорегулаторна функция. Хипоталамусът също има опитно доказана връзка със съня и бодростта.

Съвременната наука приписва на хипоталамусните дразнения и някои от емоциите. Например, страхът и яростта могат да бъдат предизвикани изкуствено чрез стимулиране на хипоталамуса. Именно тези две чувства са често срещан спътник при стресови ситуации. Чрез стимулиране на хипоталамуса е доказана опитно и връзката му с мотивацията, с възникването на определен стремеж нещо да се направи, макар че в точно този случай връзката е по - сложна и зависима и от други фактори.

Връзката обаче продължава и напред. Хипоталамусът произвежда групи хормони, класифицирани като освобождаващи (releasing factors/hormons) или либерини и статини. Либерините активизират през аденохипофизата секрецията на хипофизни хормони, а статините блокират същата тази секреция. Например соматолиберинът и соматостатинът освобождават или блокират секрецията на соматотропин; кортиколиберина, тиреолиберина и гонадолиберина активизират съответно секрецията на кортикотропин[4], тиреотропин и гонадотропин.

Посредством аденохипофизата на практика хипоталамусът може да повлияе на надбъбречните жлези - отключващият стреса фактор, на половите жлези, на щитовидната жлеза... Т.е. на цялата ендокринна система и оттам на целия организъм.

Сложно ли ви се вижда? Всъщност, това е едно доста опростено обяснение на основната ос на стресова реакция на организма: така наречената хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос (НРА), която има функцията на мотор на стреса. Променливите въздействия по време на стрес променят действията на този "мотор", той е в състояние да се изключи напълно или да действа доста продължително време.

Защо стрес?

Стрес за нас е лоша дума. По време на стрес не се чувстваме добре, завладяват ни негативни емоции, имаме всякакви признаци на нездравословно състояние. Защо ни е стресът тогава? Защо организмът е избрал именно него в борбата с проблемите? Стресът обичайно възниква в следствие на емоции, отравяне, инфекция, умора. Това са му пораждащите фактори, с които организмът се опитва да се справи.

Това, което не усещаме и не съзнаваме ясно от стреса, е изключително положителна реакция за организма, свързана с промени, които не могат да останат трайни. Надбъбречните хормони остро засилват имунната реакция, особено фагоцитозата - способността на бели кръвни клетки да поглъща и обезврежда външни тела, както токсини, така и бактерии. Съсирваемостта на кръвта се повишава - оттук се намаляват последиците от евентуално нараняване. Повишеният кръвен ток и кръвна захар създават енергиен резерв за мускулната клетка. Увеличените бронхи пък подобряват контакта на кръвта с кислорода и оттам доставят повече кислород до клетките. Увеличената концентрация и възбудимост ни помагат да се справим там, където се иска нашето участие и намаляват чувството за болка. Емоции като ярост, мотивация или страх отключват както чувството за самосъхранение, така и целенасочеността в действията. Подтиснатият апетит и действие на отделителната система премахват страничните дразнители. За кратко организмът ни се превръща в "суперорганизъм", с надеждата да премахне стресовите фактори.

Как реагира тялото на стреса?

Съвременната наука приема етапите на Селие. Той е формулирал общо три основни стресови етапа.

  1. Етап на тревога, алармена реакция. Това е етапът на отключване на стреса в организма. При него протичат споменатите дотук процеси. Той трае от няколко часа до две денонощия, в зависимост от дразнението. Тук организмът "допуска" стреса. Реакцията, водеща до прекратяване е задържана. Резистентността на организма към стреса на този етап е ниска.
  2. Етап на повишена резистентност - повишеното кръвно, телесна температура и прочие предизвикват блокирането на някои хормони, а повишените нива на кръвна захар например увеличават секрецията на инсулин, който пък инхибира много от стресовите хормони. Постепенно и контролирано организмът се връща към нормалните си нива на функциониране. Това е нормалният завършек на стреса.
  3. Фазата на изтощението - този етап настъпва, ако стресовият фактор е постоянен, например психически или ако организмът не е в състояние да се справи с проблема. Тук вече се стига до етап на "насищане" на организма в следствие на безрезултатна и много дълга стресова реакция. Постоянната нервна стимулация, действаща по нервохимичен път отслабва при всеки следващ импулс, с времето коства много усилия на организма, а престава да изпълнява ефективно функциите си; трайно повишените нива на хормони водят до насищане на рецепторите и повишена резистентност на клетките. Без да е премахнат стресовия фактор, реакциите на организма затихват, имунната система отслабва. Изчезват и някои от стресовите симптоми, но като цяло състоянието е болестно, дори може да е животозастрашаващо. Способността на организма да реагира е сведена до минимум.

Как да го познаем?

Стресът има много симптоми, които можем условно да разделим в две групи. Едната са видимите симптоми, които се установяват чрез самонаблюдение. Другите симптоми са физиологични, доказуеми чрез изследване или имащи вторични проявления, като високото кръвно, виене на свят, гадене и пр.

Видими симптоми на стреса са:

  • Безпокойство, нервност;
  • Страх, гняв;
  • Силно сърцебиене;
  • Главоболие;
  • Изпотяване;
  • Влошен апетит и храносмилане;
  • Загуба на телесно тегло.

Физиологичните промени са още повече и само ще споменем някои от тях, в това число:

  • Колебания в хормоналните нива;
  • Повишено кръвно налягане;
  • Повишена температура;
  • Повишена кръвосъсирваемост;
  • Повишено съдържание на глюкоза в кръвта;
  • Учестено дишане;
  • Изострена имунна реакция.

Когато стресът е устойчив и води до фази на изтощение, т.е. вече става неконтролируем, се забелязва често повтаряне на инфекции или бързо прихващане на такива у стресираният индивид, загуба на телесно тегло, замайване, алергични реакции, потене също и нощем без видима причина, тремор и прочие.

Болести на стреса

Фазата на изтощението за съжаление не се "задоволява" само с външни признаци и леки отклонения в здравословното състояние, а води и до някои сериозни заболявания. Доказана връзка със стреса имат заболявания като хипертонията, язвата, ставни заболявания, диабетът, Адисоновата болест, болестта на Симондс и др.. Много други заболявания имат предполагаема, но недоказана връзка със стреса. Включително и някои смъртоносни такива. Всъщност, дори само отслабената имунна реакция е достатъчно сериозна предпоставка за големи проблеми.

Добре, но как да се предпазим? Има редица терапии за премахване на стреса. Често срещани са релаксацията, SPA процедурите, ароматерапията, акупунктура, психотерапия, медитация и йога, самоконтрол и автотренинг, имунна и здравословна диета, физически упражнения, забавления, масаж, кино и телевизия и много други.

Но едва ли има по-важна терапия и профилактика на стреса от дефиниране на стресовите фактори и своевременното им премахване.

И така, стресът е познат спътник на всеки от нас. Стресът е специфичен физиологичен отговор на предизвикващи проблем фактори от външната среда. Организмът изпада в алармено състояние, целящо преодоляването на стресовото въздействие. Така той подобрява шансовете си за успех, но не винаги успява. В случаите, когато не успява, се стига до преумора и претоварване, намалена имунна защита, заболявания, дори смърт.

За да не се стига дотам, Вие можете да помогнете на организма си. Борете се заедно със собственото си тяло. Борете се, но не срещу стреса, а срещу факторите, които го предизвикват. Старайте се да ги предвиждате или поне да ги идентифицирате навреме. Само така борбата ви ще е с гарантиран успех.

[1] Катехоламини - тирозинопроизводни, катаболни или стресови хормони, като адреналин, норадреналин и допамин.

[2] Симпатикус - симпатиков дял на нервната система, който учестява сърдечната дейност, разширява бронхите, подтиска движението и секрецията на храносмилателната система, блокира отделителната система, увеличава вътреочното налягане, разширява зениците и прочие.

[3] Хипоталамус - буквално подхълмие; висш център на вегетативната нервна система, имащ и екскреторни функции(т.е. функционира и като жлеза с вътрешна секреция). Намира се в основата на малкия мозък.

[4] Някои източници считат за водещ хипоталамуса. В следствие на стреса се счита, че той, като вегетативен нервен център реагира пръв и освобождава кортикотропин и оттам активира надбъбречната жлеза и описаният тук цикъл. Това не е напълно сигурно обаче, още повече че кортикотропинът активира отделна група хормони в надбъбречната жлеза, известни като глюкокортикоиди. Освен това е доказано, че стресът е повече хормонална, химична, отколкото нервна реакция, защото възниква и при организми без нервна система.

Използвани източници

  • arsmedica.bg
  • wikipedia.org
  • puls.bg
  • lekar.bg
За автора
Модератор на форума и BB-Team автор от 2005 г. С интерес в сферата на медицината и физиологията. С опит в спортове като езда, фехтовка, някои бойни спортове и др., но постоянната му любов си остава фитнесът, силовите спортове и всичко свързано с тях. Привърженик на балансираните режими, противник на крайностите, освен когато не е наложително.
Мнения по темата
Neda
1
24 фев 2009 10:32

Много хубава статия! Обяснено е много достъпно и  това е най-важното за такива материали-да може всеки човек, без да е специалист,  да си представи процесите. Стресът може да е краткотраен, дори мигновен, и той Ви помага да се избавите бързо и ловко от  някаква опасност. Или да реагирате мигновено и адекватно по време на шофиране.... и т. н. Когато стресовият фактор е продължителен и упорит и организмите не могат да се справят в такива  условия, то те се оттеглят и търсят нова среда. Това е ключът към справянето със дългосрочния стрес, което  важи и за човека. Както добре е казано в статията-трябва да се борим не със стреса, а с факторите, които го причиняват. 
Положителният стрес се обозначава в литературата още и като “еустрес”. Важно е да се знае, че в първите фази от развитието на стресовата реакция-/етап на тревога и етап на повишена резистентност/ положителният стрес е много полезен и подпомага организма по-бързо да се нормализира.  При  фазата на изтощението обаче, силен положителен  стрес може да причини толкова беди, колкото и отрицателния стрес.
Поздравления!
Приятен ден на всички читатели

Елеонора Крушева
2
Елеонора Крушева
5 апр 2010 14:26

Прочетох статията,за което благодаря.
Аз съм жена на 56 години в менопауза и страдам от състояния на паника,които затрудняват комуникациите ми работата и др.Мога да ги опиша като следното:Стресиране по-често от обикновено, от всичко, от разговори, от хора от места -започва се седно парене в хипофизата и от зад по тила ,усещане за пареща топка в центъра на главата ,подкосяване ,схващане на ръце,повишаване на кръвното налягане и сърцебиене.Често съм пациент на бърза помощ.
Страхувам се да изляза където има много хора.Вече се страхувам и да отида на работа-учителка съм.
Какво лечение да предприема от 3 години съм с антидепресанти.Прочетох някъде за разширяване на хипоталамуса по време на менопауза и за такива проблеми.Моля ви ако може да ми дадете коментар.

Стефан Симеонов
3
5 апр 2010 17:36

За разширяване на хипоталамуса и прочие аз коментар не мога да ви дам. Не Ви го и препоръчвам.
Аз лично мога да дам само една препоръка, проста , но и ефективна.
Щом имате страхове, това е нормално, но изправете се срещу тях. Това е истинската смелост. Ще има успехи и неуспехи, но успехите ще Ви харесат и ще променят много нещата.
Ако Ви и страх от високото, качете се на високи сгради, пребивавайте по - често там, малко по малко. Ако в ие страх от азговори, нагласете работите тъй, че да говорите пред публика. Може в началото п о- малка. Ако се стресирате от определено място, нарочно си налагайте да минете оттам. докато усетите че няма нищо страшно.
Това е начинът. Страх и стрес са нормални състояния, важното е да се научим да ги контролираме. С медикаменти и операции по скоро им се оставяме.
Посетете и психолог, защото може в дъното на това състояние да има и неврологично заболяване.
Поздрави!

Neda
4
6 апр 2010 08:39

Може да се посъветвате със специалист ендокринолог, който да изследва хормоните и да Ви даде нещо за менопаузата. Синтетични хормони не, но има много хранителни дабавки за жени в менопауза, които облекчават стресовите състояния, породени от спад във функцията на половите жлези и промяна в хормоналния статус. също ендокринолог да прецени какво е състоянието на хипофизата /тя управлява половите хормони/ и щитовидната жлеза, защото промени в щитовидната жлеза могат да причинят подобни панически реакции при среща с много хора,  изказване пред публика и т. н., изобщо нарушаване на адаптацията в променяща се среда.  Също опитайте нещо за детоксикация на целия организъм, постене,  спорт, практикуване на дълбоко дишане и разни други методи, но най-напред консултация за изясняване на хормоналния статус. При животните и човека има нервна и хуморална регулация на всички процеси. Първична е хуморалната-чрез промяна на течностите в тялото-/хумор=течност/ и хормоните на жлезите с вътрешна секреция. Така се регулират всички реакции спрямо промени във вътрешната и външната среда. Хормоните също  влияят и на нервната система, като процесите са двупосочни, нервната система обратно  влияе на жлезите. Така се осигурява бърза и адекватна реакция на организмите при промяна на условията на живот и средата на живот. Но при затруднени процеси на обмен на информация между двете системи за регулация, може да се получи нежелани симптоми и подобни проблеми, както на физиологично, така и на психично ниво. Антидепресантите, ако са адекватно въздействие за 3 години е трябвало да помогнат......

Елеонора Крушева
5
Елеонора Крушева
6 юни 2010 08:12

Благодаря на всички за съветите,но аз от 15 години правя холотропно дишане и други техники,та от тях се докарах на тоя хал.Отначало при Виктор Абрамов,после при хора подготвени от него,но определено не се чуствах добре а и не ми казаха ,че това не е за мен.После Виктор Абрамов донесе в България едни слушалки ,които въздействат на хипоталамоса-та оттогава състоянието ми се влоши още повече.Мисля,че аз просто се обърках от тези терапии,които явно и не са били толкова научни и на добра основа предложени.Сега съжалявам за наивността си и глупоста,ходя по доктори и търся компетентна помощ.Не издържам и на най-малко вълнение ,всичко умен трепери и се оръща в бягство от пълноцения живот.Много ми е трудно последно време.Сама взех да си релаксирам и дешам.Но все още паниките ме връхлитат за най-незначителни и дребни понякога неща.Имам чуството ,че някой се играе с мен и се опитва да ме препограмира по друг начин.Аз бях смела предприеумчива ,добър шофьор,деиствена личност.Сега не мога да разгърна капацитета си ,като  че ли някой ми е свил пространството на действие и не ме пуща да излезна от там.Това са усещанията ми и пак си казвам -нетрябваше да се предоверявам на хора,който не познавам какво всъщност правят!

анонимен
6
анонимен
20 юни 2010 11:25

Като съвет към всички,искам да кажа-търсете само специолизирани кабинети и дипломирани лекари,които могат да ви помогнот.
Има много фалшиви доброжелатели с користни цели,които предлагат трансперсонални техники,но единствената им цел е да ви зомбират и да работите за тях и тяхната секта.
Така си изграждат феодалното царство в което може да сте жертва-лишени от личен живот и от вашия духовен път.
Само хора ,които публично могат да заявят своите способности и своите дипломи,те са истински учители и лекари.
Добротата и наивноста у някои хора могат да изиграят лоша услуга да се подведат по лъжепророци и лъже лечители и последствията да са психични и личностни разстройства.
Бъдете будни и не се предоверявайте...
Най-вече на цитираните!

Стефан Симеонов
7
20 юни 2010 12:26

Аз съм готов с изумление да науча името на лекаря, който реално бори стреса на пациентите... Знаете ли, колега анонимен, ако това беше вярно, всеки болен, даже и от зъби, трябваше да преминава и през стресовия кабинет... Всъщност даже първо оттам би трябвало да минава болният, пък бил той от рак или от обрив.
Дипломата показва само успешно дипломиране. Без да обиждам и подценявам никого. Не мисля че знанията и уменията, които аз приемам в тая насока са нещо уникално и недостижимо за лекар. Но в общи линии “стресовото лечение” на лекарите и медицината няма нищо общо нито с психиката, нито с мирогледа на пациента. А лечение с лекарства е вид смях. Лудниците всеки ден го доказват. Съвременната медицина е много.... силова дисциплина, лечението е вид елиминиране във всеки от аспектите му. Ефективна понякога, но не и за нервите.
Иначе че тия хипоталамусни стимуланти и прочие са вероятна злоупотреба с лековерието на пациента, сигурно е така. Подкрепям.

Колеги, ефективната борба срещу стрес и страх е САМОВЪЗПИТАНИЕТО и ПСИХИЧНАТА УСТОЙЧИВОСТ. Ако лекар, знахар, баяч, екстрасенс, чекръкчия или какъвто щете ви помага в тази насока - да си развиете психиката, значи наистина ви помага. Ако ви продава универсалните си лекарства против лудост, стрес, рак, диабет и уроки или ви прави обедно песнопение и куршум, значи просто ви лъже...
Ключът е в самите вас, намерете го. Знам че е по - лесно да се смята че някой друг може да поеме отговорността , да идем някъде да глътнем едно хапченце и готово. За съжаление не е така.
За съжаление ефект ту ще ма само ако вие поемете отговорността и погнете проблема. ТОй е много прост, личността под стрес и страх е по - несъвършена личност. За да се освободите от тях, трябва да я изградите по - съвършена. За съжаление не вярвам да ви помогнат хапченца и инструменти - освен временно и на неясна цена.

Споделете своето мнение

Влезте със своя акаунт, преди да коментирате. Ако нямате акаунт, може да се регистрирате за минута.

Вход с Shapie Вход с Facebook