Китайската храна

Почти всички я обичаме, но какво ни дава тя?

Китайската кухня се смята за една от най-богатите и разнообразни кухни в света. Тя произлиза от различни райони на Китай и е разпространена широко в много други части на света - от Източна Азия до Северна Америка и Европа, Австралия, Южна Африка.

Китайска хранаЧесто китайската храна извън Китай може да бъде автентична или адаптирана за местните вкусове или дори нещо съвсем новоизмислено. Съществуват забележителни различия между кулинарните традиции в различните региони в Китай. Има осем главни регионални кухни: Anhui, Cantonese, Fujian, Hunan, Jiangsu, Shandong, Sichuan, and Zhejiang. Сред тях Cantonese, Sichuan, Shandong и Huaiyang кухните са тези, които стандартно се свързват с понятието „китайска кухня" и „китайска храна".

Едно ястие в китайската кухня обикновено се разглежда като съставено от две или повече основни съставки:

  • въглехидратен източник на нишесте, наричан на китайски език zhǔshí (букв. „основна храна") - обикновено ориз, фиде или мантау (кръгли хлебчета, приготвени на пара)
  • придружаващи ястия от зеленчуци, месо, риба или други елементи, наричани cài (букв. „зеленчук"). Тази концепция донякъде е в контраст с кухните на Северна Европа и САЩ, където месото или животинските белтъчини обикновено се смятат за основно ястие или, както е в повечето средиземноморски кухни, се базират обикновено на макаронени изделия или кус-кус.

Оризът е незаменима част от повечето китайски ястия. Въпреки това в много части на Китай, особено в Северен Китай, преобладават житните храни като фиде и хлебчета, приготвени на пара (mantou), за разлика от Южен Китай, където преобладава употребата на ориз. Независимо от важността на ориза в китайската кухня, в крайно формална обстановка може да се окаже, че въобще не се сервира ориз. В такъв случай се предлага едва когато не останат никакви други ястия или като символично ястие в края на вечерята. Супа обикновено се сервира в началото и в края на храненето в Южен Китай.

В повечето ястия в китайската кухня храната се приготвя на хапки (зеленчуци, месо, тофу), готови за вземане и консумация. В миналото китайската култура е считала използването на нож и вилица за варварство, поради това, че тези прибори се смятат за оръжия. Освен това, смятало се е за нелюбезно да се карат гостите да си правят труда да режат храната си. Обида за готвача е да се посолява и подправя допълнително храната по какъвто и да е начин. Предполага се, че това е единствено и само негова задача. Като комплимент към себе си последният приема изцапаната покривка на масата след приключване на гощавката, което е гаранция, че на гостите храната им е харесала.

Риба

Рибата обикновено се готви и сервира цяла, като ядящите откъсват парченца от нея с пръчиците за хранене, за разлика от други кухни, където рибата първо се филетира. Това е защото е желателно рибата да се сервира възможно най-прясна. В ресторантите сервитьорите често използват две лъжици, за да разделят рибата на порции на масата. Пилешкото е друго популярно месо в китайските ястия. То също се нарязва на парченца и е част от голям брой зеленчукови ястия. Свинското месо се предпочита пред телешкото в Китай поради икономически, религиозни и естетически причини. Цветът на месото и мазнината му, както и вкусът и ароматът се считат за много апетитни. Освен всичко друго, свинското месо е и по-лесно смилаемо от телешкото.

Вегетарианството не е необичайно в Китай, въпреки че, както и на Запад, то се практикува от относително малка част от населението. Китайският вегетарианец не яде много тофу, както е стереотипното впечатление на Запад. Повечето китайски вегетарианци са будисти. Некитайците, хранещи се с китайски ястия, ще забележат, че голям брой популярни зеленчукови ястия всъщност съдържат месо (обикновено свинско), тъй като по традиция парченца месо се използват за овкусяване на ястията. Китайската будистка кухня има много истински вегетариански ястия, които не съдържат месо. В края на една формална вечеря обикновено се сервира сладко ястие като нарязани плодове или топла сладка супа.

Пържен ориз

В традиционната китайска култура студените напитки се смятат за вредни за храносмилането на гореща храна, така че елементи като ледено студена вода или безалкохолни напитки не се сервират по време на ядене. Освен супа, ако други напитки се сервират, те най-вероятно ще бъдат горещ чай или гореща вода. Смята се, че чаят подпомага храносмилането на мазни храни.

А здравето?

Типичната китайска храна преди индустриализацията се е състояла главно от ориз, придружен от свежи зеленчуци, като протеиновият източник са били храни като фъстъците. Месо се е използвало рядко. Мазнините и захарите също били лукс, който малка част от населението можела да си позволи. По-късно масовата китайска кухня става все по-богата и разнообразна, което води и до съответните здравословни последици от своя страна.

Недохранването е проблем главно в централната и западна част на страната, докато „небалансираното хранене" е характерно за по-развитите крайбрежни и градски райони. Проучване през 2004 г. показва, че приемът на мазнини сред градското население е нарастнал на 38.4 % при 30 %, установени като норма от  Световната Здравна Организация. Изключителната консумация на мазнини и животински протеини е причина за редица хронични заболявания сред китайското население. Към 2008 г., 22.8 % от популацията е със свръхтегло, 18.8 % са с високо кръвно налягане. Броят на диабетно болните в Китай е най-високият в света. През 1959 г., случаите с високо кръвно налягане са едва 5.9 %.

Интензивно проучване, наречено „China Project" наблюдава връзката между определени заболявания и начина на хранене на китайците. Повишената консумация на животински протеини е в строга връзка със случаите на рак, диабет, сърдечни заболявания, като определено влияние оказва и все по-настъпващата западноевропейска култура на хранене, която си пробива път и в Китай.

Подправките в китайската кухня

Соев сос и соева паста

От векове китайците ценят соевата паста заради вкусовите й качества и антитоксичното й действие. Още през 7-ми век тази технология е пренесена в Япония и Корея. При постепенното й усъвършенстване се получава соевият сос - гъста течност, приготвена от соеви зърна и сол, или от ферментирало соево брашно. Видовете сос са различни тъмни или светли, солени или сладки и придават на ястията специфичен цвят и аромат. Днес соевият сос е преминал границите на Китай и се използва в цял свят. Соевият сос е най-силният антиоксидант - далеч превъзхожда свойствата на червеното вино и витамин С. Тъмният соев сос, извънредно популярен в страните на Източна и Югоизточна Азия, е напълно способен да оказва по-ефективно противодействие на стареенето на човешките клетки, отколкото червеното вино и витамин С. Сосът, получен чрез ферментация на соята, съдържа вещества, които 10 пъти по-активно, отколкото червеното вино и 150 пъти, отколкото витамин С, забавят процесите на окисление на клетките на човека. Наред с това, соевият сос значително подобрява кръвообращението и забавя развитието на сърдечно-съдовите и други заболявания. Не бива да се злоупотребява със соевия сос, тъй като в него има високо съдържание на готварска сол, а тя е причина за покачване на кръвното налягане.

Джинджифил

Корените на тропическото растение джинджифил са с остър, специфичен аромат и парещ вкус. След соевия сос, това е най-употребяваната подправка в китайската кухня. Използва се пресен или изсушен,  също и на прах.

Канела

Изсушената кора от стъблото на това тропическо дърво се използва на парчета или стрита на прах. Канелата придава на ястията особено пикантен, сладникав вкус.

Карамфил

Цветните пъпки на карамфиловото дърво са предпочитана ароматна подправка както в китайската кухня, така и в кулинарията на други страни.

Какво се крие зад Е 621?

С индекс Е621 от Е-номерата в храните се обозначава мононатриевият глутамат (изписва се и като натриев глутамат), който се използва активно за овкусяване на храната в супите на прах, в бульоните на кубчета, в чипсове, снаксове, в различни подправки, соеви сосове, сосове за месо и др. Мононатриевият глутамат е подобрител на вкуса, който най-общо придава на храната солено-кисело-сладък привкус. Особено е разпространен в китайските ресторанти.

Известен е дори синдромът на китайския ресторант - в китайските ресторанти в САЩ първи започнали да използват натриев глутамат. След известно време общността започнала да забелязва връзката между главоболие, подуване на стомаха, припадъци и други оплаквания с китайските ресторанти. Нарекли явлението "китайски синдром". Впоследствие се оказало, че това се причинява от натриевия глутамат. Практически цялата храна в китайските ресторанти е богата на това вещество. То се съдържа в особено големи количества в морските деликатеси. Някои от нездравословните му ефекти са: затлъстяване, диабет, очни проблеми, раздразнителност и трудно съсредоточаване, особено при децата, мозъчни увреждания.

При експеримент с мишки, хранени с храни, богати на MSG,  резултатът бил затлъстяване в голяма степен. Натриевият глутамат причинил лезии в хипоталамуса и други отклонения от нормите.  Обяснението е, че натриевият глутамат възбужда нервните окончания при опитни животни, понякога дори до  смърт.

Обичаме или не китайска храна, в Китай това си е просто храна. А според тях ние сме това, което ядем - въпросът е просто в разликите между това, което консумираме ние и те под етикета "китайска храна".

Използвани източници
  • chinaembassy.bg
  • bg.wikipedia.org

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имаме план за твоята по-добра спортна форма!

Научи повече
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1