Бъбреци и отделителна система

Отделителната система на човека се състои от състои се от 2 бъбрека, 2 пикочопровода, пикочен мехур и пикочен канал. Основни отделителни органи обаче са бъбреците.

И макар че като отделителни органи могат да се определят и кожата, дебелото черво, черният дроб, белите дробове, млечните и слюнните жлези, те не се отнасят към отделителната система.

Как работи отделителната система?

Тялото ни приема хранителни вещества и ги използва, за да поддържа телесните си функции, а след като си набави нужното от храната, в кръвта и дебелото черво остават отпадни продукти.

Отделителната система извежда от кръвта отпадните продукти чрез т.нар. урея. Уреята се пренася с кръвния поток до бъбреците, които я извеждат от кръвта.

От бъбреците урината преминава надолу по две тънки тръбички/уретери или пикочопроводи/ до пикочния мехур, от който посредством пикочния канал бива изхвърлена от организма. 

Тъй като идеята на настоящата статия не е провеждане на курс по медицина, може да се каже, че в най-общи линии бъбрекът е орган, чрез който се елиминират крайните продукти от обмяната на веществата и се регулира постоянството на вътрешната течна среда на организма.

Преди всичко бъбреците отделят урината, с която се отстраняват от организма крайни продукти от белтъчната обмяна, чужди вещества, секретирани ненужни вещества и др.

Интересно е да се знае, че минималното количество урина, което човешкият организъм трябва да отделя за денонощие е около 400-500 мл, а стандартното количеството е между 1-1.5 литра.

Когато това количество е по-малко, в общия случай  в организма се задържат отровни вещества и са налице здравословни проблеми.

Важно е да се отбележи, че белтък в урината не следва да се установява, освен ако няма увреждане на бъбреците.

Съществуват обаче и варианти със задържане на вода и токсини, свързани например с проблем с черния дроб, но диагностиката е работа на лекар.

Бъбреците се определят и като органи с вътрешна секреция, защото в тях се произвеждат няколко групи хормони, важни за функционирането на организма като цяло. Те са богато кръвоснабдени и са с особена важност за приспособяемостта на организма в различни физиологични условия.

Бъбреците имат роля при секретиране на хормони, важни за поддържане на кръвното ни налягане в норма, за производството на червени кръвни телца и други.

В основата на бъбречните функции лежат три процеса – филтрация, резорбция и секреция.

Филтрация

Филтрационната повърхност на двата човешки бъбрека е около 1.5-2 кв.м.

Филтрацията е процес на филтриране на кръвта, преминаваща през капилярната мрежа на бъбреците и образуването на т.нар. първична урина или ултрафилтрат – средно по 120 мл/мин., от който при нормални условия се отделя приблизително 1 мл/мин крайна урина.

Резорбция

При сравняване състава на първичната и крайната урина са налице съществени разлики. Те се получават в резултат на другите два процеса на бъбречната дейност – резорбция и секреция.

Процесът, при който ултрафилтратът е подложен на обратна резорбция се нарича реабсорбция. Това, което реално се случва, е преминаване от ултрафилтрата обратно в общото кръвообращение на вода, глюкоза, аминокиселини, соли и други, необходими на организма вещества.

Секреция

Секрецията от своя страна е процес, при който активно се отделят и секретират вещества, които се примесват с урината, за да бъдат изхвърлени от организма.

Колко дълго можем да задържаме урината и какви опасности крие това?

Пикочният мехур е кух мускулест орган с форма на балон с резервоарна функция, който задържа урината, докато не бъде изхвърлена от организма.

Когато в пикочния мехур е събрана около 250-300 мл урина, вече са налице първите позиви. Мехурът ни е способен за известно време да задържа урина благодарение на силно разтегливата си мускулна обвивка.

Тъй като урината и вредните вещества, съдържащи се в нея, е невъзможно да се всмукват обратно в кръвта през стената на пикочния мехур, когато пикочният мехур е много пълен и стените му не могат да издържат на натиска, урината под налягане се покачва нагоре по пикочопроводите.

Задържането на урина в пикочния мехур не е съвсем безопасно и води до редица неприятности - развитие на възпалителни процеси в пикочния мехур, инфекция в бъбреците, повишен риск от образуване на камъни както в пикочния мехур, така и в бъбреците.

При увреждане на бъбреците рискът от възникване на нарушения във функционирането на сърдечно-съдовата система е реален. Затова не си правете експерименти със собствената си издръжливост в тази насока, а се отзовавайте на естествените си потребности.

Какви проблеми с бъбреците може да има?

Проблемите в отделителната система могат да бъдат породени от различни фактори - напредване на възрастта, заболяване, травма, др.

Всички сме чували за цистит, пиелонефрит, подагра, камъни в бъбреците, смъкнат бъбрек, бъбречна недостатъчност и т.н.

Често проблеми с бъбреците и с отделителната система възникват в резултат на начина ни на живот и режима ни на хранене. Може да ви се стори банално, но и за бъбреците си има разрешени и забранени храни.

И тук, както при повечето болести варианти за лечение има много – традиционна медицина, народолечение, превантивна намеса чрез изграждане на правилни хранителни навици и физическа активност.

Храната като фактор

Нека помогнем на бъбреците в осъществяване на регулаторните им функции в нашия организъм, за да се отърваваме по-лесно от токсините и непотребните ни вещества.

За съжаление културистичното, а и спортно ориентираното хранене често страда от излишък на кетони, пресищане с белтъчини.

При някои хора нещата отиват и по-далеч - използване на помощни средства като стероиди и амфетамини може да повлияе на бъбреците.

Най-грубо казано, храната и напитките, които приемаме, влияят на бъбреците по следните начини:

• директно ги интоксикират и увреждат - например алкохолът;
• променят пропускливостта им и нарушават силово нормалния им обмен - диуретици и сол са най-често срещаните врагове тук. Внимавайте, това е характерният проблем и при много фитнес храни и добавки, всъщност твърде много неща във фитнеса са с насоченост задържане или изхвърляне на вода;
• скрито и бавно ги претоварват или създават условия за захабяването и нараняването им; проблеми, отложени във времето. За съжаление това е най-честият и коварен случай, типичен пример за който можем да дадем дори с нефилтрираната вода, която с времето отлага камъни.

Профилактично и лечебно хранене при бъбречни проблеми

При заболявания на бъбреците се препоръчват следните храни и напитки: безсолен хляб, леки супи - примерно зеленчукови, нетлъсто месо - птици, риба, макаронени изделия, зеленчуци, извара, яйца. Яйцата, обаче, в ограничено количество - не повече от 1-2 дневно.

От млечните продукти се препоръчват прясно и кисело мляко, сметана, извара. От мазнините - несолено краве масло и растителни масла.

Десертите да са основно плодови, желета, конфитюр, мед. Напитките да включват слаб чай, мляко, напитки с мед и лимон.

Много полезна за бъбреците е динята, която обаче е сезонен плод и затова трябва да се възползваме от наличието й през лятото.

Категорично неблагоприятни за бъбреците са пикантните подправки, тлъстото месо - гъски, патици, колбаси, консерви, пушените и солените продукти, морската риба, бобовите храни (грах, фасул, соя), киселец, спанак, репички, аспержи, гъби, лук, чесън, магданоз, пипер, горчица, какао, шоколад, натурално кафе, сладкиши с крем и алкохол.

За да се щадят бъбреците и пикочните пътища се препоръчва ежедневна употреба на минимум два литра течности, ако липсват противопоказания за такова натоварване.

Естествено, ако имате сериозни смущения във функционирането на бъбреците и способността на отделителната ви система да произвежда и отделя урина, едно такова водно "снабдяване" ще се окаже вредно за вас – заддържане на вода, покачване на теглото и кръвното налягане и т.н.

Ще ви облекчи промяна в начина на хранене и нормализиране обмяната на веществата чрез преминаване към природосъобразна диета: млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци, храна без прекомерна употреба на свинско, говеждо, агнешко и консервирани меса и риби.

Изключването на люти подправки, алкохол, тютюн, кафе е добър начин за съдействие работата на отделителната система.

Готварската сол - врагът на нашата маса

Диетолозите са категорични по отношение на солта. Тя е абсолютно необходима на човешкия организъм, в противен случай обмяната на веществата ни няма да протича нормално. Въпросът обаче е в количеството.

Полезната консумация на сол е не повече от 3-5 грама за денонощие. Бъбреците не понасят люто и солено.

Да се откажем от солта е трудно и на практика невъзможно, понеже тя е в хляба, колбасите, сиренето и т. н., но да съобразим количествата, които използваме, е изцяло в кръга на собствените ни възможности.

Натрият е част от солта. Той е минерал, нужен ни в много ограничени количества за водния баланс на организма. Съдържа се естествено в много храни, но често се добавя в храната за допълнително овкусяване или като консервант.

В резултат на завишената употреба на сол в организма се задържа вода, а в зависмост от степента на проблема може да възникнат последващи здравословни смущения и проблеми.

Доказано е, че намаленият прием на сол при хора с бъбречно заболяване води до забавяне развитието на болестта.

Комбинацията от фосфор и калций играе важна роля в изграждането на костите и поддържане на нервите и мускулите в работно състояние. За целта те трябва да присъстват в кръвта в определено съотношение помежду си.

Обикновено бъбреците са отговорни за отделянето на излишния фосфор, приет с храната. Когато бъбреците не функционират правилно, съдържанието на фосфор в кръвта се увеличава до нездравословно състояние.

Друг необходим за поддържане на мускулния ни тонус минерал е калият. Рядко се случва да не си набавим достатъчно калий с храната, тъй като се съдържа в маса храни, а излишъкът от него се отделя с урината.

Калият е уникален, тъй като натрупването му в кръвта обикновено се случва без някакви забележими предупредителни сигнали, но пък завишеното му съдържание може да накара сърцето да бие неравномерно и в някои случаи дори да спре.

Напредналите културисти, както знаете, използват точно тази зависимост - обезводняване чрез "калиево-натриева помпа". Тя е ефективна за външния вид, но за организма има силата на ядрено оръжие. Всъщност тя удря далеч не само бъбреците, но дори нарушава пропускливостта на клетъчно ниво и изобщо не е играчка.

Интересно е положението и с протеините. Те са необходими на организма за растеж, развитие и въстановяване и определено са важен елемент от ежедневната ни храна.

Важно е обаче от какви храни си доставяме протеини и в какви количества, особено при проблеми с бъбреците и отделителната система, заради отпадните съставки при разграждането им.

Пренасищането с някои протеини (особено с източник червеното месо) влияе зле върху обмяната на веществата, затруднява работата на бъбреците и увеличава количеството на токсините в организма.

Спираме с изброяването, тъй като целта е просто да покажем важността на правилното и безпроблемно функциониране на отделителната система за целия организъм.

В общия случай може и трябва да похапваме всичко. Вредните храни няма да ни навредят, ако съставляват само 20% от менюто ни.

В крайна сметка ние сами носим отговорност за хранителния си режим и ежедневните ни навици.

В заключение малко фактология

Всеки бъбрек е с дължина около 12 см, широк е около 6 см и дебел около 3 см. Левият бъбрек е по-дълъг и по-тесен. Двата бъбрека заедно тежат около 300 гр, но левият е малко по-голям от десния.

На много продукти е отбелязано съдържанието на натрий. За да разберем съдържанието на сол в тази храна, трябва да умножим натрия по 2,5.

Въпреки че двата бъбрека работят заедно, хората могат да водят нормален и здравословен живот и само с един бъбрек. Някои хора дори се раждат само с един бъбрек.

При отстраняване на единия бъбрек другият се разширява в рамките на няколко месеца, за да поеме ролята за цялостното филтриране на кръвта.

Тренирайте, хранете се, управлявайте организма си, но мислете и за времето, което ви предстои. Защото не си струва краткосрочно да повишите качеството си на живот, за да си навлечете дългосрочни проблеми.