Хранене с ниски FODMAPs

Зад абревиатурата FODMAPs стои “Fermentable oligosaccharides, disaccharides, monosaccharides and polyols” или „ферментируеми олиго-, ди-, монозахариди и полиоли“.

В същността си този начин на хранене се състои от ограничаване на храни със съдържание на гореизброените късоверижни въглехидрати, които са склонни да ферментират в червата, ако не бъдат усвоени правилно, и да предизвикат нежелани симптоми в стомашно-чревния тракт.

Диетата се прилага при лечението на функционални стомашно-чревни симптоми при синдром на раздразненото дебело черво и се състои от три етапа: премахване на FODMAPs храни, въвеждане наново на FODMAPs храни в менюто и подбор на FODMAPs храни спрямо индивидуалния човек.

Какво ще научиш?

Какво представлява храненето с ниски FODMAPs?

Синдромът на раздразненото дебело черво е нарушение във функцията, съпътствано с редица нежелани симптоми, включващи подуване и тежест в корема, газове, затруднения при изхождане или редуване на диария с констипация.

Спрямо отделните индивиди, симптомите могат да се проявят различно.

Тъй като обаче в световен мащаб засегнатите са между 7-15%, са необходими проучвания и знания как да се подобри качеството на живот на тези хора, включително и към какви хранителни навици е добре да се придържат.

През последните години, като начин за овладяване на симптомите при раздразненото дебело черво, се разглежда храненето с ниски FODMAPs.

Причината е, че проучвания, използващи ядрено-магнитен резонанс, показват, че диети с високо съдържание на FODMAP храни или пък високи количества от някои специфични FODMAP (например фруктоза и манитол) водят до повишаване на течността в лумена на тънките черва.

Разбира се, ако човек има съмнения за раздразнено дебело черво, това трябва да се потвърди от специалист и с негови насоки да се избере оптимален хранителен режим.

Храненето с ниски FODMAPs при синдром на раздразнено дебело черво се състои от три етапа, като преди всеки е необходима консултация със специалист:

• ограничаване на храни с FODMAP (продължителност 4-8 седмици);
• постепенно въвеждане на храни в менюто, богати на FODMAPs в различна степен (за 6-10 седмици);
• персонализиран хранителен режим на база получените резултати.

За да се усетят положителни ефекти от хранене с ниски FODMAPs през първия етап, обикновено са нужни 4 седмици, въпреки че спрямо индивидуалните особености и под наблюдението на специалист, при някои случаи може този период да се удължи до 8-12 седмици.

Втората фаза – включването на въпросните храни след дълъг период на избягването им – е много важна, тъй като през това време може да се види как човек реагира на конкретни храни и дали и кои от тях причиняват дискомфорт.

Ключов елемент е дозираното въвеждане на храните и подбирането на точните количества, за да се види как човек реагира към тях и дали те предизвикват симптоми на раздразнено дебело черво. Практиката е да се избере храна с един FODMAP, например манго (пример за монозахариди - фруктоза) и да се наблюдава реакцията на организма в рамките на 3 дни. Ако няма нежелани реакции, храната се смята за подходяща да се включи в режима.

Защо храненето с ниски FODMAPs е популярнo

Toзи тип начин на хранене е по-известен сред хората, които страдат от стомашно-чревни проблеми и е сравнително нов способ за овладяване на неприятните симптоми около синдром на раздразненото дебело черво.

Основният механизъм е свързан с намаления прием на късоверижни въглехидрати, което води до намаляване ферментацията и газообразуването в дебелото черво. Последни проучвания отбелязват, че хранене с ниски FODMAPs намалява серумните нива на провъзпалителни цитокини (интерлевкини), нивата на фекалните бактерии, общото количество късоверижни мастни киселини във фецеса и бутановата киселина.

Популярно е, защото се отчита намаляване на болката и подуването в областта на корема сред пациенти, спазващи такъв протокол и сравнено спрямо тези, които включват богати на FODMAPs храни.

Храненето с ниски FODMAPs има благоприятно въздействие върху симптомите на раздразненото дебело черво и около 50-80% от пациентите усещат облекчение.

Това обаче означава, че 20-50% от засегнатите могат да не извлекат позитиви поради невъзможност да се придържат стриктно към режима или други неясни причини. Тогава се налага избор на друг подход. 

Кои са храните, които трябва да се избягват при режим с ниски FODMAPs?

Както споменахме в началото, абревиатурата идва от олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли.

Основните хранителни източници, които е редно да бъдат избягвани при режим с ниски FODMAPс са:

Олигозахариди: пшеница, ръж, ечемик, лук, чесън, артишок, праз, цвекло, грах, савойско зеле, диня, праскови, сини сливи, нектарини и повечето суени плодове, нискомаслени млечни продукти;

• Галакто-олигозахариди: бобови растения, някои ядки;
• Дизахариди, лактоза: мляко и млечни продукти;
• Монозахариди, фруктоза: манго, ябълки, круши, диня, череши, смокини, мед, царевичен фруктозен сироп, подсладители в млечни продукти, конфитюри, плодови сокове;
• Полиоли: сорбитол (ябълки, круши, авокадо, кайсии, нектарини, праскови), манитол (карфиол, гъби, сладък картоф), лактитол / ксилитол / еритритол / малтитол (дъвки без захар).

Алтернативи, които са с ниско съдържание на FODMAP

Списъкът с храните, които трябва да бъдат ограничени през първия етап на диетата е дълъг и е нормално първоначално човек да изпита шок при създалото се усещане, че не му остава голям избор от храни, които могат да бъдат консумирани.

Това обаче е само на пръв поглед, защото съществуват немалко продукти с ниско съдържание на FODMAPs.

Такива са:

• Олигозахариди: банан, повечето дребни горски плодове, с изключение на сини боровинки, грозде, лимони, лайм, мандарини, портокал, киви, ананас, маракуя, бок чой, зелен фасул, пащърнак, краставици, моркови, целина, патладжан, марули, картофи, домати, тиквички, безглутеново брашно и изделия, киноа;
• Дизахариди: млечни продукти без лактоза, ядково мляко (бадемово или оризово), зряло сирене, котидж сирене;
• Монозахариди: банан, грозде, пъпеш, киви, лимон, лайм, мандарини, портокал, кленов сироп;
• Полиоли: кленов сироп, банани, грозде, пъпеш.

С алтернативите обаче също не трябва да се прекалява, защото макар дадена храна да е с ниски количества на FODMAPs, ако се консумира в големи количества, съответно нарастват и поетите FODMAPs.

За кого (не) е подходящ този хранителен режим

Както вече стана ясно, това е начин на хранене, по-скоро насочен към хора с проблеми в стомашно-чревния тракт, с наличен синдром на раздразненото дебело черво или с проявяване на сходни симптоми – спазми, газове, подуване на корема и други.

Това е по-скоро подход, чрез който да се установи кои храни предизвикат нежелана реакция от тялото и чрез който човек да подобри качеството си на живот, създавайки индивидуален режим, съобразен със състоянието му.

Хранене с ниски FODMAPs не е подходящо за продължителен период от време, тъй като може да наруши баланса на чревната флора, а и е твърде ограничаващ режим, създаващ затруднения в избора на храна, особено когато човек е на път или няма възможност да контролира приготвянето на храната си.

Мнението на BB-Team

Има доказателства, че хранене с ниски FODMAPs се отразява благоприятно върху симптомите на раздразнено дебело черво и намалява коремната болка, подуването и диарията.

Тъй като обаче е сравнително нов подход, са нужни повече изследвания, за да се установи дали храненето с ниски FODMAPs е за предпочитане спрямо традиционната за IBS диета.

Смятаме, че изключването на богати на FODMAPs храни не бива да продължава за дълъг период от време, поради риск от нарушаване флората на червата и е подход по-скоро за хора, които имат стомашно-чревни неразположения от различно естество.

Добре е храненето да е съобразено с наблюдаващия състоянието специалист и за да има оптимален ефект от него, пациентът да се придържа стриктно към препоръките.

Не е начин на хранене за „цял живот“, нито пък за тези, които искат да го изпробват, за да „влязат във форма“.

Той принадлежи по-скоро на групата хранителни режими, които имат за цел да подобрят качеството на живот на хората, страдащи от здравословни проблеми.

Статията е с чисто информационна цел и не бива да служи за самодиагностика и самолечение.