Нахранете мозъка си
Човек е на толкова години, на колкото е нервната му система
Чете се за 4 мин.
Мозъкът е „сърцето” на нашата нервна система, и неговото здраве е изключително важно за общото ни благосъстояние и кондиция. Когато мозъкът функционира правилно, цялото тяло функционира правилно. Когато мозъкът е затормозен, цялото тяло страда.
Какво ще научиш?
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
Мозъкът е най-изумителният и сложен орган в микрокосмоса на нашето тяло, а вероятно и в макрокосмоса. Много от неговите функции все още остават мистерия дори за най-големите специалисти. Той съставлява едва 2% от общото ни тегло, но консумира около 30% от калориите, които приемаме, 20% от кислорода, който вдишваме и 25% от кръвта, която протича през тялото.
Учудващо е, че той е в основата на нашата личност и характер, а е съставен от 85% вода. В състава му влизат около сто милиарда неврона. В частичка от мозъка ви с големина на песъчинка се съдържат около 100 000 неврона и синаптични връзки, които комуникират помежду си. Информацията в мозъка се придвижва със скорост от около 200 км/ч, освен ако не сте под въздействието на алкохол, опиати или други седативни медикаменти, когато тази скорост намалява чувствително.
В случай че не полагате ежедневни грижи за здравето на мозъка си, губите средно по 85 000 мозъчни клетки, и това предизвиква преждевременно стареене. С полагане на целенасочени мерки можете значително да забавите този процес и дори да подмладите мозъка си. Предлагаме ви план в няколко прости стъпки, с които бихте могли да поддържате мозъка си във форма.
Как да нахраним мозъка си?
- Вода. Както споменахме, мозъкът е до 85% вода, така основна за неговото добро здраве се явява хидратацията. Дори съвсем малко нарушаване в баланса на течностите би могло да увеличи нивата на хормоните на стреса и това може да доведе до увреждане функцията на мозъка, ако се случва системно. Винаги предпочитайте чистата изворна вода пред напитките със съдържание на захар, кофеин, алкохол, изкуствени подсладители или въглероден диоксид. Билковите чайове (топли или охладени) са добър вариант за разнообразие. Зеленият чай е полезен за мозъка, тъй като съдържа химикали, които подобряват концентрацията и релаксацията на мозъка.
- Калорийна рестрикция. Изследвания при хора и животни показват, че общото намаляваме на калорийния прием спомага за мозъчната функция и дълголетието, т.е. по-малкото количество приети калории ви помага да живеете по-дълго, да контролирате теглото си, понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, рак, затлъстяване и активира определени механизми в тялото, които повишават производството на растежен фактор за нервите (NGF), които стимулират работата на мозъка.
- Мазнини. Интересното в човешката нервна система е, че не прилича на нервната система на нито едно сухоземно животно. За сметка на това е забележително сходна с тази на делфините и китовете. Предвид „морското в нас”, не е учудващо, че две от трите есенциални мастни киселини, необходими за работата на мозъка са с морски произход – DHA и EPA. Тези мастни киселини са изключително важни за мембраните на мозъчните клетки и са жизненоважни за тяхната функция.
- Хранителни добавки. Когато клетката трансформира кислорода в енергия, се образуват малки молекули, които се наричат свободни радикали. Произвеждани в нормални количества, тези свободни радикали извеждат токсичните вещества от тялото. При свръхпроизводството и обаче, те започват да увреждат клетките и да причиняват тяхната мутация или смърт. Този процес се нарича оксидативен стрес. Изследвания показват, че приема на антиоксиданти с плодовете и зеленчуците значително постискат свръхпроизвидството на свободни радикали и намаляват риска от развитие на когнитативни увреждания или деменция.
Други примери за добавки, които са от полза на мозъка са Б-витамините, слънчевият Д3, мукуна, бакопа мониери, гинко билоба, ацетил Л-карнетин, алфа-глицерил-фосфoрил-холин (alfa GPC). - Балансирайте диетата си. След като споменахме, че мозъкът консумира около 30% от приетите от нас калории, би било логично да заключим, че храната, която консумираме ежедневно е от ключово значение. Модерните диети, налагащи рестрикции в консумацията на определени хранителни групи може да водят до относително бърза загуба на тегло, но в никакъв случай не допринасят за общото здраве на организма и в частност – на мозъка. Диети богати на прости захари (каквато е нискомазнинната диета от миналото) биха могли да отключат диабет, общо изтощение, остеопороза и деменция. В същото време, твърдението, че беконът е здравословна храна, а морковите и ябълките са толкова вредни, колкото парче торта, звучат налудничаво. За поддържане на оптимално здраве спомага добрият баланс в диетата, ниският гликемичен индекс на храната, консумирането на храни богати на фибри, качествени източници на протеин и качествени мазнини. От друга страна, консумацията на преработени храни, рафинирана захар и трансмазнини възпрепятства добрата мозъчна дейност. С две думи – рестриктивните диети, простите въглехидрати и мононатриевият глутамат ви правят дебели и глупави.
- Идеи за храни с положителен ефект върху мозъка са: бадеми, орехи, шоколад (да се разбира сурово какао), ябълки, авокадо, боровинки, канела, риган, сладки картофи, кокосово масло, зехтин, яйца, сьомга (океанска).
Какво още можете да предприемете за да подсигурите здравето на мозъка си?
- Бъдете физически активни - заемете се със спортно занимание, което ви кара да се чувствате добре. Обърнете специално внимание на обърнатите пози от йога. Научете правилната им техника и ги изпълнявайте ежедневно;
- Четете книги, посещавайте семинари по теми, които ви интересуват, поддържайте мозъка си буден;
- Общувайте – комуникацията и обществото, което оформяте около себе си е един от ключовите фактори за менталното ви здраве;
- Имайте цел. 80-годишно изследване доказва недвусмислено, че хората, които имат ясна цел в живота и я преследват, живеят по-дълго от тези, които приемаме като емоционално балансирани и спокойни или които нямат цели и интереси. Притеснението и стреса, когато са целенасочени, се оказват фактор за дълголетие.
Използвани източници
- Daniel Amen, MD – Longevity Now conference, 2012
- Daniel Amen, MD – TEDx talks
- David Wolfe, Longevity Now conference, 2012
- The Longevity Project, Howard Friedman, Ph D